ЩУРИЯТ КРАЛ

Живял някога в Галапагор крал на име Хенгоу. Поданиците му обаче го галичали крал “Прасчо”, заради приликата му с онези симпатични животни, от които по Коледа се приготвя вкусна наденица и сочен кебап. Авторите на научни трудове и хроники – имаме предвид живелите по него време, твърде често в съченията си го наричали с по-цивилизованото, но показателно за държанието му Щурият крал. А Хенгоу бил именно такъв. Главата му била изпълнена с всевъзможни шантави идеи, които той реализирал при първата удала му се възможност. И тъй като споменахме, че той бил едноличен и независим монарх, при това много могъщ и богат, обикновено те се привеждали в действие в мига, в който му хрумнели.
Щом съветниците му го видели да влиза в тронната зала доволно ухилен, мъкенщ куп документи, ги обливала студена пот. Но понякога Хенгоу имал и добри идеи, като издаването Закона за ограмотяване на благородниците и Въвеждане на задължителен ден за бръснене.
В онези времена невежеството и липсата на умения за четене и писане били присъщи не само на простолюдието, но и на аристократите. Крал Хенгоу искал, когато му се наложело да изпрати съобщение на някой от своите васали, още повече кодирана бележка касаеща важен държавен въпрос, той да може да го разбере и прочете сам, а не да вика на помощ селския свещеник. Духовните лица също не били цвете за мирисане и понякога допускали ужасни грешки.
Така например барон Дохъм замалко не започнал война със своя съсед – граф Фонт, заради следната бележка:

“Получих виното. Страшно весело си прекарах. На моите войници също им допадна.”

На пръв поглед невинно съобщение. Обаче я вижте, как го прочел повиканият свещенник.

“Получих Инес. Страшно весело си прекарах. На моите войници също им допадна.”

Инес била петнадесет годишната дъщеря на барон Дохъм. Тъй като по време на изпращане на споменатата бележка, тя била на гости на дъщерята на граф Фонт, баща й направо побеснял. Все пак двамата благородници успели да изяснят недоразумението, мигове преди хората им да връхлетят едни срещу други на бойното поле. Свещенникът, който прочел грешно бележката прекарал цяла седмица в най-дълбоките и най-влажни подземия на граф Фонт, спазвайки строг принудителен пост от черен хляб и вода.
Разбира се да се научат благородниците да пишат и четат не била лека задача. Всеки друг на мястото на Хенгоу би се отказал от нея, но владетелят на Галапагор освен всичките си други достойнства бил невероятно лукав. Той поканил всички аристократи в кралството си уж на пир. След което с възможно най-милият си и учтив тон ги запознал с предложението. Аристократите не могли да кажат нищо, тъй като крал Хенгоу придал тежест на думите си с личната си гвардия. Намекът бил ясен, тези които се съпротивлявали щяла да ги постигне скоропостижна и безславна кончина.
Пуфкайки и охкайки, благородниците се захванали да се учат на четмо и писмо. Това било голямо шоу. Страховитите северняци, които се хвърляли срещу страшния саблезъб само с ловно копие, горещите южняци, които прекарвали времето си във вино и дуели, седяли чинно на грубите дървени скамейки, пишели грозни разкривени букви с грамадните си ръчища и треперели при пронизителните викове на хилавите кралски писари.
След повече от три месеца, благородниците как да е се научили да четат, а някои дори да пишат почти без грешки. Свещенниците от своя страна пък подобрили езиковата си култура и наистина се превърнали в стълбове на просветата и знанието. Съдбата на онзи техен събрат в подземията на граф Фонт им подействала особено ободряващо.
Горд от постигнатия напредък на своите васали, крал Хенгоу направил следващата стъпка. Започнал да издава вестник. Тъй като обаче в онези времена всеки ден се случвали интересни неща, а кралските калиграфи губели много време да оформят пергаментите, то от вестника излязъл само един единствен брой. Тъй като бил сам по себе си уникално явление, в народният епос се е запазило в пълен вид съдържанието му. Що се отнася до образци от това творение, носещо звучното име “Галапагорски новини”, такива не са ни попадали под ръка. Според някои хронисти /тези думи се нашепват само на ухо/ вестникът бил опасно оръжие, заради листите си от бизонска кожа и големите тежащи по десет фунта златни пискюли, които го придържали. Благородните дами, го използвали като предпочитано средство да бъхтят с него по главите препилите си и / или неверни съпрузи.
В следващите редове поместваме пълното и оригинално съдържание на вестник “Галапагорски новини”

СТРАНИЦА 1

Обръщение на крал Хенгоу към благородниците,

Мои верни васали след тримесечни усилия, Вие най-сетне се научихте да четете, а някои от вас, дори да пишат без грешка. Поздравления! В знак на благосклонност и благодарност към Вашите усилия издавам вестник Галапагорски новини. Нека той Ви припомня незабравимите мигове прекарани в двореца, сред потрошени учебни скамейки, изгризани перодръжки и купища вече никому непотребна хартия способна да напълни цял търговски керван от изтока /за последната впрочем ще ви удържа малка комисионна равняваща се на удвоения размер на годишния Ви данък към короната/

Подписано от Негово Величество, благодетелния и мъдър крал Хенгоу



СТРАНИЦА 2

1. Молба на един отчаян баща

Храбри рицари, Вие които имате сърца отзовете се на призива ми. Дъщеря ми, да е благословенна красотата й, е истиснка разсипница. Харчи наляво и надясно събираното с труд и пот имане. Моля Ви, помогнете ми да се спася от банкрут.
Донесете ми Огнения рубин от пещерата на Флоуъренгоу – единственото бижу, което тя няма в колекцията и Ви давам най-тържествената си дума, че веднага ще Ви я дам за съпруга.
Побързайте преди да съм легнал тежко болен и преди хубавите ми лъскави жълтички да са излетели за поредната модна колекция или серия скъпи парфюми.

Главния кралски бирник.

2. Обръщение на дракона Флоуъренгоу към Рицарите

Уважаеми рицари,
Аз Флоуъренгоу от рода на Зелената опашка съм дълъг двадесет и пет метра от носа до опашката, бълвам огън и лед и мога с един удар на лапата си да забия великан като пирон в скалата. Ако въпреки гореизброеното решите да рискувате живота си и да се опитате да вземете Рубина – стара семейна ценност впрочем, Ви уведомявам, че всеки ден от изгрев до залез слънце ще ви чакам в Долината на еднорозите.
Изобщо не си помисляйте да припарвате до пещера. Благоверната ми е станала толкова люта покрай мътенето на яйцата, че даже аз не смея да ходя там.

Дракона Флоуъренгоу

Забележка: Носете си превръзки. Може да се смиля над вас и да не ви ям.

СТРАНИЦА 3

Реклами

1. Оръжейниците от “Метална плоча” предлагат най-новото си оръжие – боздуган на верига. С него може да разбиете и най-здравата броня.

Коментар на Флоуъренгоу – Вярно, добро оръжие е. Много подходящо да се налива ум и разум в главите на планинските троли. А както ви е известно тяхната кожа е над две трети от камък.

2. “Рицарски щит” – водещ лидер в изработката на ризници и брони предлага най-новото си произведение – чудесна тежаща 50 килограма кираса, със златни арабески, плътно покриваща тялото. Предпазва Ви съвършенно. Доживотна гаранция.

Коментар на Флоуъренгоу: Печен рицар в собстевен сос. Звучи привлекателно. Май ще се откажа да си купувам скара. Месото само ще си я носи. Жалко само, че за глупаците, които ще тръгнат срещу мен гаранцията ще свърши твърде бързо.Хм!

3. Доктор Кътников вади бързо и безболезно всякакви зъби. Приема пациенти всеки ден между залез и изгрев слънце на Самодивските поляни.

Коментар на Флоуъренгоу: Да бе, бързо и безболезно. Нали миналата есен вади болния зъб на Керигор. Аз и Еднозъб трябваше да положим всички усилия да удържим нашия събрат, докато доктора режеше и дърпаше с клещите. После пък загубихме два пъти повече време, за да накараме Керигор да не яде Кътников. Впрочем доктора е добър човек, само дето се зазяпва твърде много по самодивите.

4. Магьосник Олиноу Хенгоу търси да назначи чирак. Предлага изучаване на дисциплините черна магия, основи на бялата магия, левитация, ясновидство, звездобройство, демонология пълен курс. Кандидатите трябва да са интелигентни, любознателни и чевръсти.

Коментар на Флоуъренгоу: Разбира се, че к трябва да са чевръсти. Как иначе ще поддържат форма крокодилите му.

СТРАНИЦА 4

Реклами /продължение/

5. Управата на Аления град с прискърбие съобщава, че тазгодишния турнир на гладиаторските школи “Кървавата арена” няма да се проведе поради недостиг на силно квалифицирани кадри.

Коментар на Флоуъренгоу: Че как ще се проведе. Нали миналата есен малоумният им император реши да “покани” великана Хъх на игрите. А го знаете Хъх какъв е особено когато е в лошо настроение. Не само, че изтрепа де що гладиатор и страж мерне, ами за малко не срина града из основи.

6. Гилдията на вещиците пуска на пазара най-новото си универсално превозно средство – специално селекция черна котка. Дръпнете й лявото ухо и ще се превърне в голяма, силна пантера която ще ви отнесе където пожелаете, дръпнете дясното й ухо и ще имате на разположение могъщ, подчиняващ се на волята ви грифон. Но за нищо на света, не дърпайте опашката й!

Коментар на Флоуъренгоу: О, да, не го правете! Котката почва да танцува, да пее и то ужасно фалшиво. А ако я накараш да млъкне отива да се жалва в съда, че била дискриминирана и й нарушавали правата.

КЛЮКИ

1. Стражите на лорд Анто най-после хванаха крадеца Черната сянка. Оказа се, че той е много красива, симпатична млада дама. Лорд Анто беше толкова очарован от нея, че вместо да обеси според закона, й предложи почетна служба в неговия дворец. Месец по-късно бившата Черна сянка стана негова законна съпруга и сега се грижи много усърдно за опазването на златото в хазната му.

2. Няколко палави аристократчета пуснали бели мишки в банята на девичия лицей. Резултата от това бил бягащи с писък голи момичета и опулени стражи.

ПРОТЕСТ НА ЛЕТЯЩИТЕ МЕТЛИ

Ние, вълшебни метли категорично и безусловно протестираме и изказваме своето неодобрение към отношението, което проявяват към нас стопанките ни. Освен че ни експлоатират ужасно, препускайки с нас до далечни земи, те също така ни тормозят, карайки ни да стоим в тесни задушни и тъмни килери, използват ни да гонят непослушни черни котки или просто да чистят паяжини.
Настояваме за незабавна промяна на довореностите между Гилдията на вещиците и Съюзът на летящите метли.

Редакционна колегия:

Главен съставител: Крал Хенгоу

Оформител и редактор: Първият кралски писар

Специален гост и коментатор: Дракона Флоуъренгоу.

Последната от историите за крал Хенгоу, която ще разкажем тук е издаване на Указ за задължителен ден за бръснене.
По времето когато се случило това дългите бради били нещо естествено. Те се използвали по различни поводи. Така например благородниците разчитали на тях когато гаврътнат малко повече вино, то да не се разлее по копринените им дрехи и да ги изцапа. Селяните пък използвали брадите си като своеобразни джобове, заплитайки в тях всевъзможни дребни, но полезни предмети – рибарски кукички, парчета канап и пр.
Причината Хенгоу да вземе това знаменателно решение била следната. По време на един пир, кралят без да иска бутнал една свещ и тя паднала в брадата му. Наложило се Хенгоу да бъде залят с цяло ведро вода, за да бъде угасен бързо пламналия огън – брадата му освен грижливо вчесана и намазана с благовонни масла била пълна по обичая с разни миниатюрни пергаментчета с негови крилати фрази и идеи.
Тогава Хенгоу решил, че дългите бради са лошо нещо и издал Указа за въвеждане на задължителен ден за бръснене. Този път възроптали не само благородниците, но и всички мъже в кралството. Назрявал бунт, и крал Хенгоу се готвил да отмени указа, когато се намесили жените, на които тази идея страшно много им допаднала. А известно, е че когато нежната половина вземе нещата в свои ръце става страшно. Само за една нощ мрънканията стихнали, а на другия ден всички мъже били гладко избръснати.

Тук приключва нашата история за крал Хенгоу. Дали са се запазили други случки от живота на този забележителен монарх, това ще покаже само времето.