КАМЪНИТЕ НА ЕЛНИКОР

Някога, преди много векове имало една могъща страна. Тя се наричала Арсинедор и била прочута нашир и длъж със смелите си рицари, мъдри съветници и могъщи владетели. Арсенедорците били трудолюбив и образован народ. Страстно обичали изкуствата и науките. В техните научни школи и академии били обяснени за пръв път много от природните закони и явления, били изобретени различни, улесняващи труда на човек машини. Оръжейниците им конструирали първите могъщи бойни машини и създали несравними по качество оръжия. Някои от тези оръжия били правени с течение на години, като в тях били вграждани едновременно магии и най-качествени сплави.
Макар че имали могъща армия, арсинедорците рядко водели завоевателни войни. Техните търговски кервани достигали до най-отдалечените държави и завоювали нови територии по-бързо, отколкото това би сторил меча. Реки от несметни съкровища течели към Арсинедор, а хората живеели в щастие и мир, радвайки се на благоденствието, с което ги обсипвали Боговете.
Но един ден от каменистите и диви западни земи се появили множество облечени в кожи воини. Граничещото с тях кралство Оретея било прегазено за броени дни. След това варварите нахлули в провинциите на Арсинедор. Започнали кървави битки.
Много скоро станало ясно, че нашествениците няма да могат да бъдат спрени лесно. От запад непрекъснато пристигали нови и нови варварски орди, жадни за кръв и богатства. Но не само многобройният противник създавал затруднения на арсинедорската армия, и я карал бавно да отстъпва. Варварите се биели с невиждана дотогава сляпа ярост, нехаейки за жертвите, които търпели.
Не минало много време и арсинедорските магьосници открили причината, която карала варварите да се бият като обезумели. Преди битка северняците пиели вино, примесено с настойка от някакви билки. Тези билки и тяхното действие били известни единствено на шаманите на варварите. Но диваците пазели прекалено зорко шаманите си, за да може до тях да се добере убиец.
Магьосниците на Арсинедор се обърнали с молба към Боговете, да им посочат пътя, по който може да бъде премахнат този бяс обземащ варварите и те да се превърнат в нормални противници.
Боговете сигурно щели да оставят молбата на Арсинедорските магьосници без отговор, ако Богинята на Мъдростта, Арсила не била проявила интерес към билките, от които се правела настойката. Тя ги проучила и открила, че те идват от друг свят, от свят където лудостта била нормално състояние за обитаващите го създания.
За да предпазят Арсинедор, и най-вече самата Ирионкана от лудостта, Боговете изпратили следното послание: Арсинедорците трябвало да съберат седем могъщи вълшебни камъка, които били пръснати из седем различни страни. Тези камъни трябвало да бъдат поставени на върха на висока магьосническа кула, която джуджетата от Златните планини, щели да издигнат в центъра на арсинедорската столица.
Щом разбрал за повелята на Боговете, кралят на Арсинедор свикал най-прочутите герои и рицари в двореца си на съвет. Трябвало да се избере боеца, който щял да понесе върху плещите си товара на великата мисия.
След дълги спорове, единодушно било решено да поверят издирването на камъните на генерал Елникор.
Елникор нямал навършени и тридесет години, но въпреки това се бил прочул като един от най-добрите военни стратези. Неговите полкове излизали с чест от всяка битка, а враговете му изпитвали дълбоко уважение към способностите му.
Още същият ден, след като било взето решението, Елникор потеглил на път.Заедно с него тръгнали петдесет рицари и най-добрият му приятел магьосника Улдар. Пътуването било дълго и изпроводено с безброй препятствия и трудности. Чудовища, убийци, коварни заклинания дебнели пътниците. Един по един те оставили костите си в знайни и незнайни земи. Оцелели единствено Елникор и Улдар. С голяма мъка те се добрали до Арсинедор.
На самата граница, обаче Елникор и Улдар били нападнати от голям отряд варвари и няколко шамана. Варварските вещери искали да попречат камъните да стигнат до издигнатата в столицата на Арсинедор магьосническа кула.
Но Улдар не напразно бил тръгнал със своя приятел. Той бил предвидил подобен ход на събитията и бил подготвил ужасна разрушителна магия. Тя била скрита в един медальон под дрехата му. Щом видял варварите да се втурват от всички страни срещу им, Улдар освободил заклинанието. То изпепелило цялата земя на няколко мили околовръст, оставяйки незасегнато само късчето, на което били Елникор и Улдар. Но магията имала и друг ефект. Тя изцедила жизнените сили от тялото на Улдар. Той бавно взел да линее. Въпреки цялата бързина,с която се придвижвал Елникор, той не можал да спаси своя приятел. Малко преди да преминат през крепостните порти на първият граничен замък, Улдар издъхнал. Елникор бил много натъжен от загубата на приятеля си. Но боецът също така помнел и своя дълг. Затова след като оставил мъртвия Улдар в ръцете на притичалите стражи, Елникор обърнал жребеца си и безмилостно го пришпорил към столицата. Камъните трябвало да се озоват час по-скоро в кулата.
След още три дни уморен, с изпокъсани дрехи и опръскан с кръв от схватките с няколко случайно срещнати варварски патрула, Елникор стъпил в столицата. Веднага го завели на върха на кулата. Там със собствената си ръка Елникор вградил седемте вълшебни камъка в специално оставените за тях ниши. Едва Елникор приключил с поставянето на камъните и на хоризонта се задала огромна варварска армия. Тя се състояла от стотици хиляди воини, сред редиците и се виждали ужасяващи бойни машини. В средата на армията охранявани от страховити създания се носели варварските шамани.
Защитниците вдигнали всички мостове и се приготвили за отбрана. Всички гледали с надежда към кулата, на която сега били вградени камъните. На върха на самата кула с меч в ръка и все още в окървавените си дрехи бил застанал Елникор.
Варварите се втурнали с дивашки крясъци към крепостта. Но щом наближили стените от кулата се разнесла неземна музика, бликнали ярки лъчи. Те заслепявали варварите и чудовищните помощници на шаманите , и вдъхвали сила и увереност на защитниците.
Шест дни варварите атакували стените, шест дни битката не стихвала нито за миг. На седмия ден призори, Елникор яхнал коня си и заповядал да отворят портите, после повел защитниците в контраатака. Този последен бой бил още по страшен и кървав от всички досега. Но този път ролите били разменени. Привечер, варварите отстъпили панически, оставяйки след себе си неизброими камари от трупове.
След оттеглянето на варварите от Арсенедор, се възцарил мир. Елникор бил обсипан с почести от краля, превърнал се в любимец на народа. Дълги години героя живял в щастие със своята съпруга – една прекрасна графиня от Деатия. А, когато тя починала, Елникор предал властта над владенията си в ръцете на първородния си син и се оттеглил в Кулата, в която били вградени камъните. Той се нарекъл техен Пазител и прекарал остатъка от живота си в тази кула.
Дори и векове, след като Арсенедор изчезнал от картата на света, а кулата, построена от джуджетата разрушена, то седемте вълшебни камъка продължили да се наричат камъните на Елникор и да играят много важна роля за живота на всички същества на Ирионкана.