Географско разположение, граници, териториално деление:
Аарном – империята на амазонките е разположена в централната част на континента Анеея, в един от най-топлите и плодородни райони. Там температурите не падат под 15-20 градуса, а зимата е мека и безснежна. Сняг вали единствено в северните части на империята – при това единствено в Снежен дом. Там за малко повече от два месеца всичко побелява, но времето остава приятно и хубаво. Затова и владетелките на Аарном прекарват по-голямата част от зимните месеци в разкошните си резиденции в Снежен дом, ходейки на лов за глигани и вълци, и организирайки надбягвания с шейни и ослепителни балове.
Името на империята произлиза от името на река Алмазан, което в превод означава Река на Сълзите. Река Алмазан води началото си от разположената на границата между Аарном и Царството на Орхидеите, Плачеща планина. Алмазан е главната водна артерия на империята. Тя минава през почти цялата територия на Аарном, подхранва множество по-големи и малки реки и накрая се влива в Голямото вътрешно море.
Границите на Аарном са: Осиедските планини на север, Голямото вътрешно море на изток, Царството на Орхидеите и Земята на Черните тигри на запад, Палмовия халифат и Емирство Шейсу на юг.
Империята се състои от единадесет полунезависими кралства, обединени под един владетелски скиптър. Това са:
1/ Сърцето на Алмазан 7/ Ерзалия
2/ Ренелор 8/ Тохора
3/ Бисерни води 9/ Клеора
4/ Златна Земя 10/ Акриноя
5/ Снежен Дом 11/ Янатера
6/ Норвест
Сърцето на Алмазан се нарича още Централното Кралство. В него се намира столицата на Аарном, Асреда. Там се издигат най-величествените храмове на Богинята Ренила, там се намират най-древните и красиви гори.
Ренелор е най-верният поддръжник на императорската династия, и най-голямото от всички кралства. Преди да влезе в границите на Империята, то е било най-голямата заплаха за нейното могъщество.
Бисерни води е много приятно и спокойно кралство. Името му произлиза от кристално чистите и тихи води, с което е прочуто крайбрежието му. В тях се намират едни от най-големите перлени находища в целия свят.
Златна земя е житницата на империята. Там се отглеждат най-различни зърнени и маслодайни култури, лозя, овощни градини. На трудолюбивите жители на Златна земя, империята разчита за прехраната си.
Снежен дом – това кралство е ценно за империята не само заради красивата природа и приятния климат, а и заради пълните с дивеч гори и многобройните фермерски стопанства. В Снежен дом се отглеждат едни от най-красивите и хубави коне. Там също се развъждат и овце с много вкусно и сочно месо, които са търсени от жителите на халифата.
Норвест е неголямо кралство. Основния поминък на жителите му е лова на животни с ценна кожа. В Норвест се намират и повечето от замъците, в които се подготвят Дамите-защитници. Те са най-елитното бойно общество в Аарном, имат собствени закони и на практика представляват държава в държавата.
Останалите пет кралства са сравнително малки. Известни са повече под името Съюзът на Сестрите. Това име идва от легендата за основателките им. Според нея, когато Богинята Ренила дошла на Ирионкана, тя довела със себе си многобройни племена от амазонки. Те бързо се разселили по крайбрежието на Голямото вътрешно море и централните части на днешната империя. В началото, когато Ренила воювала срещу Първите Богове племена били единни. След приключването на войната между тях настъпило разцепление и отчуждение. Единствените, които продължили да се държат заедно били родовете на сестрите Ерзалия, Тохора, Клеора, Акриноя и Янатера. Благодарение на тях, племената на амазонките успяли да отблъснат нашествието на много по-силните от тях по онова време жители Емирство Шейсу и по този начин да се предпазят от поробване. Горчивият урок от нахлуването на войските на емирството в земите им накарал амазонските принцеси отново да започнат да се съюзяват и сродяват. Земите на петте неразделни сестри постепенно нараснали и се обособили в кралства свързани с ненарушим съюз.Двеста години по-късно се появяват Сърцето на Алмазан, Ренелор и другите държави влизащи в границата на Империята.
История:
Въпреки, че са едни от най-младите държави Сърцето на Алмазан и Ренелор бързо се развиват и разширяват, присъединявайки към земите си владенията на по-малките племена на амазонките. Но докато владетелите на Сърцето на Алмазан започват нарочно военни кампании срещу по-малките си съседи, то ренелорците са принудени да се отбраняват срещу другите народи и държави – принцовете на Палмовия халифат и черните племена по западната им граница.
Двете кралства бързо се разрастват и скоро влизат в конфликт помежду си. Той приключва бързо, тъй като калената в непрекъснати битки ренелорска армия буквално премазва воинството на Алмазан. Поражението е страшно и само поредното нашествие на черните племена възпира ренелорците да продължат с легионите си към столицата Асреда. Те обръщат войските си да отблъснат нашествието.
Благодарение на тази щастлива случайност Алмазан се спасява от гнева на Ренелор. В последвалите години кралството продължава да се разширява и скоро се превръща в Аарном. Територията и армията на новосъздадената империя вече многократно превишават тези на Ренелор. Владетелите в Асреда обаче се въздържат от военни походи срещу техния стар враг и съперник. Изведнъж, се оказва че Ренелор се е превърнал в щит, който предпазва голяма част от границите на империята. Между двете държави биват установени добри търговски взаимоотношения и негласен мир.
Това продължава до деня, в който в империята избухва Войната на лъвовете – най-страшната и кървава гражданска война в аарномска история. Името и идва от гербовете на двата враждуващи рода – Асенол, които се сражават под червен лъв и Динатир, на чието знаме е изобразен златен лъв.
В началото на войната, наемни убийци проникват в императорския дворец, и избиват почти всички членове от управляващата по него време династия на Асенолите. Спасява се единствено Джайра – третата дъщеря на императрицата. С помощта на неколцина верни телохранители тя успява да избяга и да стигне до крепостта, в която е разквартируван личният и легион. С негова помощ успява да нанесе поражение на изпратените да я заловят войски, след което отстъпва към Осиедските планини. В тях Джайра прегрупира силите си и събира съюзници за борба срещу узурпаторите. Едни от тези съюзници са живеещите в планините полуварварски племена. Те изиграват важна роля във войната за наследството на Джайра и впоследствие получават много привилегии.
Но най-ценният съюзник се оказва Ренелор. Когато войната на Лъвовете навлиза в решителната си фаза, двете враждуващи страни разбират, че ще имат нужда от чужда помощ. Потърсени са съюзи с всички съседни държави, включително и с Ренелор. Палмовия халифат високомерно отгвърля предложението за съюз и на свой ред започва да се готви за война срещу отслабената Империя. За разлика от него Емирство Шейсу и Царството на Орхидеите приемат охотно предложението на рода Динатир. Причината за решението им е много проста – за момента Динатир е по-силната от двете фракции, има достъп до имперската хазна и може да си позволи да плаща за услугита на наемниците им пребогато.
Ренелор обаче оставя без отговор и двете страни. Отново са пратени емисари, но резултата е същия. Разгневен от това пренебрежение на ренелорците, родът Динатир се отказва да изпраща ново пратеничество. Джайра обаче прави още един опит като известява, че е съгласна лично да се срещне с представители на Ренелор на избрано от тях място. Така пренебрегвайки гордостта си, младата принцеса признава пред всички моментното превъзходство на рода Динатир. Този път на пратеничеството е отговорено и в лагера на Джайра пристига самата кралица на Ренелор – Алмира. Скоро след това е сключен съюз.
Войната на Лъвовете продължава още две години и приключва с победа за Джайра и съюзниците и. Тази победа обаче е помрачена от кончината на кралят на Аарном – братът на Алмира.
Докато Джайра обсажда столицата Асреда, Палмовия Халифат нахлува с голяма армия в земите на Ренелор. В полупустинята Горхана започва най-страшната битка в аарномската история. Кралят на Ренелор заедно със своята елитна пехота и ездачите на пустинни дракони се изправя срещу цялата мощ на Халифата. Въпреки неравните сили и тежките загуби нашествието е отблъснато. Битката в пясъчните долини на Горхана показва истинската мощ на Ренелор и славата на бойците му се разпростира из цялата империя. Джайра обсипва с най-големи почести кралица Алмира, а година по-късно след официалното присъединяване на кралството към империята и дава най-високата длъжност – Първи имперски съветник. Това е прецедент в цялата история на Аарном, понеже тази длъжност обикновено се дава на роднини от най-близкото обкръжение на заемащата трона императрица.
Форма на управление, социално устройство:
Аарном се управлява от Императрица, наричана още Избранницата на Ренила. Тя има не само светски, но и духовни функции. Императрицата е задължена да присъства, а понякога лично да води някои от най-големите церемонии в храмовете на Богинята на любовта. Въпреки, че по закон тя е господар на цялата земя на амазонките, то Императрицата рядко напуска дворците и храмовете в Асреда. Налагането на волята на Избранницата на Ренила е възложено на стоящите под нея кралици.
Кралиците на единадесетте посочени по-горе държави на практика са независими владетели, определящи съдбините на своите поданици. Въпреки, че се подчиняват и следят за спазването на указите изададени от императорския двор, те имат пълното право да налагат собствени закони, да раздават постове и длъжности, да извършват социални и военни реформи.
Всички кралици образуват съвет. Той се нарича Съвета на Кралиците и е единственият, който има правото да отменя взети от императрицата решения, да избира нова императрица и да съди повелителката на Аарном.
Съвета на Кралиците се събира изключително рядко, най-вече в случаите когато е прекъсната династическата линия и се налага да се избере нова императрица. По този начин аарномските властелини са разрешили проблема с воденето на продължителни и неблагоприятни за империята граждански войни. А претенции към Императорската тиара, както и към кралските корони на отделните държави предявяват много родове и благородни домове.
В историята на Аарном са известни само няколко случая, когато Съвета на кралиците е упражнявал вето върху решение на Императрицата, и нито един, в който е съдена Върховната повелителка на Аарном. Същестуват обаче слухове, че такива процеси са се провеждали и дори са били налагани смъртни присъди. По този начин мнозина си обясняват мистериозната смърт на няколко императрици. Дали обаче тези слухове са истина никой не може да потвърди. Архивите на Съвета на кралиците се пазят строго в хранилищата на Съкровищницата на Ренила. Това е огромен замък-крепост, разположен непосредствено до императорския комплекс. Охранява се от белязани със знака на Ренила жрици-воини. В съкровищницата на Ренила се пазят не само архивите на Съвета на кралиците и важните исторически документи, в него според легендите се съхраняват много от магическите свитъци и предмети, които Богинята е създала за амазонките.
Устройството на кралствата е подобно на това при повечето монархии. Тук обаче титлите и наследството се предават по женска линия. В имената на титлите, отговорността, която носят и степента на важност също има известни различия.
Под кралиците стоят принцесите и княгините. В Аарном принцеси не са единствено преките наследнички на трона. Принцеси са и главите на всички големи благородни домове.
Титлата княгиня в империята на амазонките се дава на жени, които имат висок авторитет или богатства, но не са от благороден произход. Посредством раздаването на тези титили, кралиците си осигуряват верни поддръжници и съюзници. По закон княгините имат ранг и привилегии съответстващи на тези на принцесите. Разбира се принцесите смятат, че стоят по-горе от княгините заради течащата във вените им благородна кръв. Поради което между тези две социални прослойки се води една тиха война.
Под принцесите и княгините стоят Графините. Те са представители на управляващата върхушка на различните племена, които са същестували в зората на империята. Всяка графиня властва над провинция, чиито граници представляват старите земи на племето, от което произхожда.
На графините пряко подчинени са Милфаните, Фарлените и Адите.
Милфаните са жени от дребни благородни семейства, които смятат, че единственото достойно за тях поприще е службата в армията. Почти целият си живот прекарват в легионите на империята, преследвайки по-висок пост звания. Милфаните са много честолюбиви и изключителни бойци. Всяка милфани поддържа своя собствена бойна част, която съставлява гръбнака на имперската армия по време на война. Тази част се състои от професионални жени-бойци и за издръжката и в мирно време отговаря нейната господарка. Милфаните също така имат грижата и за военното обучение на останалите жени, които не влизат в редовната армия.. Това са така наречените оладри – тоест жени-бойци от временното опълчение. То се свиква само тогава, когато редовната армия не е способна да отблъсне вражеско нашествие.
Фарлените са жени от благородни семейства, които търсят своето призвание в област различна от военното порище. Те също минават задължителна военна подготовка, но тя не е определяща за бъдещето им. Фарлените се занимават с изучавето на различни науки, природни явления, пишат научни трудове и се грижат за образованието на останалите жители на империята. Заради ерудицията и знанията им, фарлените често стават учители на членове от най-знатните родове, понякога дори стигат до имеператорският двор в Асреда.
Адите са онези жени, които са избрали да служат на Богинята Ренила. Техните имения приличат по-скоро на духовна обител. Там се спазват стриктно всички канони на религията. Адите се учат как да лекуват и се стремят да се докоснат до тайнствата на Ренила. Последното е рядко постижимо, понеже Богинята сама избира, кого да надари с Великата дарба. За такива жени се казва, че са докоснати от Ръката на Ренила и те се ползват с особена почит.
Следващата прослойка в аарномското общество са Тераланите. Това са жени, които нямат благороден произход, но които имат големи имения и земеделски стопанства. Тераланите осигуряват прехраната на жителите на Империята, грижат се за Свещените гори на Богинята Ренила и за опазването на Зелените олтари – древни храмове, направени от живи многовековни дървета.
Представителите на търговската класа, държавната администрация и занаятчийските сдружения и дребните фермери се наричат с общото име нейхи. В тази категория влизат както жени, така и мъже.
На най-ниското ниво на социалната стълбица стоят така наречените плебси. Това са малоимотни или безимотни /в повечето случаи/ поданици на империята, наемни работници, освободени роби, просяци, наемни убийци, ловци на глави, контрабандисти. Накратко казано това е изметта на обществото.
В империята съществува робство, макар че то не е толкова силно изразено като в нейните съседи – Палмовия Халифат и Емирство Шейсу. Самото робство е уредено със закон, който изисква съответно поведение от роботърговците и собствениците на роби. Онзи, който наруши този закон понася изключително тежки наказания. Благодарение на този закон, аарномските роби се радват на сравнително добро отношение привилегии.
За мястото на мъжете в Империя Аарном
Създадена в цял свят представа за слабите и безволеви аарномски мъже, които се подчиняват във всяко отношение на жените си, и които едва ли не прекарват живота си край огнището с домакинска престилка е напълно погрешна. Причината за това схваща е наложения почти в цял свят патриархат. Тези, които живеят по неговите правила не могат да възприемат идеята за ефективно държавно устройство и за общество, на върха на което стоят жените. В някои страни – като кралствата в Снежните земи съществуването на държавата Аарном се е превърнало в мит.
Мъжете в Аарном са като всички представители на своя пол в останалите части на света. Единствената разлика, е че не наследяват титлите и земите, както и че нямат водещ глас в управлението на държавата. Що се отнася до участието им в социалния живот, то е доста сериозно изразено. Особено в армията на империята – две трети, от която се състои от мъже.
Именно службата във войската е призванието на аарномските мъже. Тя им дава възможност да се докажат и издигнат в обществото. Поради това мъжете в Аарном не получават дворянски титли, а военни чинове – което за тях е същото. Военните чинове, които може да получи един мъж в Аарном, започвайки от най-ниското стъпало в редовната войска са:
Сержант, Лейтенант, Капитан, Полковник, Военен Съветник, Имперски Генерал
Малцина са онези, които получават последната длъжност,. Тя се дава само от императрицата, и то за изключителни заслуги. Военните Съветници са най-много. На практика това са действащи генерали-мъже, на които са подчинени огромни военни части, но които са прикрепени към някоя от Хилсаите /това е официалното название на жените-генерали в Аарном/. Често главнокомандващата Хилсаи на дадена армия и нейния Военен Съветник са съпрузи.
Момчетата от благородно семейство още от раждането си се дават в елитните училища за подготовка на офицери и имперски стражи. Там те се ползват с известни привилегии и към тях се обръщат с титлата Благороден, което е белег за аристократичния им произход. След като издържат успешно изпитите и влязат в боен орден започват да се наричат рицари. И макар, че влизат в състава на едни от най-елитните части, те също започват от най-ниското стъпало.
Онези момчета от благородно семейство, които откажат да постъпят в армията, или по някаква причина не са издържали изпитанията продължават да се наричат до края на живота си Благородни, получават земи и възможност да се докажат в други области. Обикновено такива младежи се превръщат в много ловки политици и интриганти, които се грижат за добрите отношения на империята с останалия свят.
За аарномската армия
Армията на Империята Аарном е една от най-големите и силните в целия свят. В състава и влизат както пеши и конни отряди, така и бойни слонове. Последните се отглеждат в югозападните части на Ренелор и се използват най-вече във войните срещу племето на Черните тигри.
Ездачите на пустинните дракони, макар и не надвишаващи цифрата пет хиляди са едни от най-опасните бойци на империята. Заради смелостта си и страховитата си мощ, те са получили почетното звание “Конницата на императрицата”
Пустинните дракони са същества, които на външен вид много напомнят техните страховити братовчеди живеещи в западните части на континента. Те имат четири могъщи лапи, тежка опашка, дълга шия, мощна глава и здрави рогови плочки оцветени в червено или кафяво. Пустинните дракони за разлика от класическите дракони не бълват огън, лед, отрова или каквато и да било друга смъртоносна течност. Те обаче могат да предизвикват средно големи опустошителни въздушни вихри. Пустинните дракони нямат криле и точно затова са неречени “Конницата на императрицата”. Въпреки огромният си ръст, тези животни се привижват изключително бързо и са много опасни дори, когато не създават въздушни струи.
Пустинните дракони са издържливи на глад и са предимно тревопасни животни. Това съвсем не означава, че не ядат месо. Доказателство за хищническата им природа са страховитите им подобни на мечове зъби. Тези страшни зверове се отглеждат и подчиняват само на представителите на един малък клан. Ездачите на пустинните дракони са пряко подчинени на краля на Ренелор.
Жените, които служат в аарномската армия без значение от сана и социалното си положение получават място в кавалерията. Тя както във всички цивилизовани държави се счита за най-престижната военна част. В битките амазонките залагат основно на своята бърза лека кавалерия. Тежката кавалерия, която включва предимно представители от северните кралства е силна, но по блясък отстъпва на западното рицарство. В тежката конница, както и в пехотата служат само мъже.
Пехотата на Аарном е разнообразна по състав, добре обучена и изключително издържлива. Способна е да извършва продължителни преходи без почивка и да се сражава при всякакви условия. При поход командирите водят войската на коне, но в битка се сражават пешком.
Безспорно най-страшна е елитната ренелорска пехота. Тя се състои от изключително здрави и едри бойци, които от ранно детство са прекарали живота си в специални военни лагери. Тяхното въоръжение се състои от олекотени, но много здрави брони от прочутия звезден метал, тежък закривен ятаган, който носят окачен на гърба, огромна двуостра бойна секира и половин дузина метателни копия. Това е армия, която по свирепост и смелост в бой си съперничи с планинските орки.
Империята поддържа и силен флот, чиято основна задача е да брани крайбрежието и да осигурява ескорт на търговските флоти до отдалечените задморски пристанища. Във флота служат и жени и мъже, но преобладаващи са последните. Жените в морските сили на империята най-често заемат офицерските постове. Редовите матроси и гребците на бойните галери са мъже. На имперските кораби – без значение дали са военни или търговски не се използват роби-гребци.
Религия
В Аарном се почита Богинята на любовта, лова и красотата – Ренила. Храмове на Ренила има във всички големи градове, а нейни олтари и свети места във всяко населено място.
Култа към Ренила е свързан с много обичаи и церемонии, останали още от времето, когато Аарном е бил земя на враждуващи помежду си племена. От тях най-важните са следните:
Часът на изгрева: След като новороденото момиченце навърши четиридесет дни, то се занася в близкия храм на Ренила. Там на 41 ден сутринта заедно с появата на първите слънчеви лъчи то се поставя в краката на статуята на Богинята, за да се разбере каква съдба му е отредила вечната господарка на амазонките. Ако върху челото на момиченцето се появи седемлъчна малка звездичка се казва, че това дете е докоснато от Ръката на Ренила. Такива девойки задължително се обучават за жрици на Богинята. Те винаги са дълбоко почитани и уважавани, понеже греещата върху челото им звездичка /тя се запазва през целият им живот/ означава, че са любимки на Ренила. Самата Богиня често говори с тези момичета в сънищата им и ги напътства.
Денят на съзряването: Когато една аарномска девойка навърши петнадесет години, тя започва да се счита за пълноправен член на обществото. На нея започват да и се възлагат все повече задачи и отговорности, това е възрастта, в която много амбициозни жени започват да се изкачват към върховете на властта.
Този ден е съпроводен с пищна церемония. Младите момичета се обличат в най-хубавите си премени и отиват в някой от древните Зелени олтари. Там те получават благословията на Горските жрици и се къпят в Свещените езера. След като излязат от тях, девойките вече се смятат за самостоятелни и независими. Те имат пълно право сами да решават какво ще правят с живота си. Тъй като в Аарном семейните традиции са много силни повечето момичета решават да последват примера на своите майки.
Раждането на Богинята: Този е най-големият празник в Аарном. Чества се на дванадесетият ден от месец Светлики. Според вярванията на амазонките, в него ден Богинята Ренила е слязала сред народа си в тялото на Митологичната жрица Сихора. Легендата разказва, че изживявайки пълният живот на един смъртен Богинята Ренила е опознала своя народ и донесла много за благополучието му. След като Сихора достигнала преклонната и недостигана от нито една амазонка дотогава възраст от триста години, богинята се върнала в своите небесни владения. Сихора, която и служила толкова дълго и вярно, и която не загубила през целият си живот своята младежка красота я последвала и заела полагащото и се почетно място.
Раждането на Богинята е шумен, весел, празник. На него се палят големи огньове, край които момичетата танцуват. Провеждат се различни състезания, игри. Момичета, които се родят в този ден се наричат Децата на Ренила и винаги получават нейното име. Последното се счита за велика чест, понеже съгласно действащият закон само императриците и кралиците имат право да дават на децата си името на Богинята. Всички деца на Ренила, дори тези които са от най-ниските социални прослойки биват изпращани в домове на благородници за да получат подходящо образование и възпитание, а родителите им получават званието Риади – тоест онези дали живот на Богинята. Защото с всяко раждане на едно от тези момичета се смята, че великата Богиня се е преродила за нов живот.
Празници на любовта
На всеки три месеца в Аарном се провеждат празниците на любовта. По време на тях и мъжете и жените се отдават без притеснения и ограничения на плътски удоволствия. Празниците на любовта са единственото време, през което съпружеските двойки забравят за строгия морал и приличието и си позволяват открити забежки от правия път. По време на тези празници на любовта повечето от младите момичета за пръв път опознават мъжките ласки. В Аарном не е наложена традиционната догма, че девойките трябва да бъдат целомъдрени при стъпването си в брак. Там даже се смята за редно едно момиче да опознае и мъжете и жените. Но независимо от това какви предпочитания имат аарномските жени, те спазват един задължителен закон – през живота си всяха от тях е длъжна да зачене и роди поне едно дете. Точно и това е основната цел на тези празници на любовта.
В очите на закостенелите патриалхални общества и особено на Палмовия халифат тези Празници са отражение на покварата и разюздаността, която цари в Аарном. Но за империята чуждото мнение никога не е било меродавно и този най-стар и тачен от всички празник се празнува бляскаво и изключително пищно.
Клетвата на воините:
Този празник макар и нямащ нищо общо с Богинята Ренила е силно тачен от амазонките. Клетвата на воините се празнува в ден двадесет и трети на месец Ледоход. Тогава младите мъже, които са издържали изпитанията на ордените и школите се заклеват във вярност към империята. Това е единственият чисто мъжки празник. Той е съпроводен с военни паради, турнири и показни схватки.
Провежда се официална церемония по връчването на оръжията на бойците, след което те се заклеват върху специална жреческа палка, като проливат няколко капки кръв в голям купел. Той после бива обвиван със заклинания и предаван на магически огън. По този начин новите воини дават клетва и пред страховитият Бог на Войната – Сартор.
За дамите-защитници и тяхното място в Аарномското общество.
Дамите-защитници са най-уникалната и загадъчна прослойка в Аарномското общество. Това са жени-воини, които израстват и се обучават в специални замъци с единствената задача да бъдат верни телохранители на жени, които са избрани от Ренила и останалите Богове да извършат нещо велико, но които често пъти са прекалено слаби. Най-често дамите-защитници се грижат за безопасността да други амазонки – магьосници, жрици. Нерядко обаче те напускат пределите на империята и отиват в далечните страни, където живеят онези, които трябва да защитават.
Дамите защитници винаги разбират коя е тяхната господарка. Това се дължи на дарбата, с която ги е надарила Ренила. Докато не намерят жената, която трябва да защитават тези жени-воини са обзети от безпокойство, и са много раздразнителни. Щом срещнат своята господарка, те постигат вътрешен мир.
Дали новороденото момиченце ще стане дама-защитник се разбира още в часа на неговото раждане. Жриците, които присъстват при всяко раждане на дете от женски пол, винаги имат видения, които показват какво е предопределението му. Ако налице са знаците, че това момиченце ще стане дама-защитник те уведомяват най-близкото бойното общество на Дамите. Оттам нататък те вече имат грижата за обучението и възпитанието на детето.
Обществото на Дамите-защитници е голямо, неговите замъци са пръснати из цялата страна. В тях се обучават избраните момичета, в тях живеят със семействата си повечето от оттеглилите се след успешно изпълнение на задачата дами-защитници
Кодекса на Дамите-защитници повелява, че те трябва да сторят всичко, за да опазят този, когото са избрани да защитават, дори и да жертват живота си, ако се наложи. Затова и много често загиват при своите мисии. Но онези, които успеят да оцелеят след приключването и, получават свободата си и правото да решат как ще постъпят с живота си по-нататък. Повечето дами-защитници се оттеглят в замъците на ордена си и се заемат с обучението на новопостъпилите момичета. Друга част остават при своите стари господарки към които са се привързали, или търсят щастието си в някой от благородните домове и дворове. Тъй като са не само отлични бойци, но и високо образовани Дамите-защитници, които са изпълнили мисията си често стават лични телохранители на императрицата и кралицата.
Счита се за изключителна чест Дама-защитник да охранява господарка-воин. Това означава, че мисията на избранната от Боговете жена и на нейната защитничка е изключително важна и съдбовна за света.
За магьосничеството
Официално в Аарном няма магьосници. Смята се, че жриците на богинята Ренила са носителки на вълшебни сили. Това разбира се не е така, защото ако аарномските властелини разчитаха само на силата на жриците си, те отдавна да са унищожени от армиите от създания на мрака и ужасните бедствия, които техните съседи – особено чародеите на Палмовия халифат са изпращали срещу им. Факта че империята на амазонките не само, че продължава да съществува, но и процъфтява говори за наличието на могъщи магьосници. Къде обаче живеят, как биват избирани учениците им и по-важното къде се обучават е строго пазена тайна. Смята се, че едно от местата – извор на магически знания и мощ е библиотеката с магически свитъци в Съкровищницата на Ренила. Много крадци авантюристи са се опитвали да проникнат в този могъщ замък и да разбулят тайните му, но не са успявали. Шиповете над тежката порта на Съкровищницата на Ренила редовно биват окичвани с главите на провалилите се. Едно е сигурно империята има силна армия от магьосници, които е готова да използва, когато се наложи.
Империя Аарном е велика, бляскава и пълна с безброй чудни места и обичаи. Само едно пътешествие из нейните огряни от слънцето пътища и прекрасните и градове би разкрило на любознателния пътешественик истинската и красота.
Аарном – империята на амазонките е разположена в централната част на континента Анеея, в един от най-топлите и плодородни райони. Там температурите не падат под 15-20 градуса, а зимата е мека и безснежна. Сняг вали единствено в северните части на империята – при това единствено в Снежен дом. Там за малко повече от два месеца всичко побелява, но времето остава приятно и хубаво. Затова и владетелките на Аарном прекарват по-голямата част от зимните месеци в разкошните си резиденции в Снежен дом, ходейки на лов за глигани и вълци, и организирайки надбягвания с шейни и ослепителни балове.
Името на империята произлиза от името на река Алмазан, което в превод означава Река на Сълзите. Река Алмазан води началото си от разположената на границата между Аарном и Царството на Орхидеите, Плачеща планина. Алмазан е главната водна артерия на империята. Тя минава през почти цялата територия на Аарном, подхранва множество по-големи и малки реки и накрая се влива в Голямото вътрешно море.
Границите на Аарном са: Осиедските планини на север, Голямото вътрешно море на изток, Царството на Орхидеите и Земята на Черните тигри на запад, Палмовия халифат и Емирство Шейсу на юг.
Империята се състои от единадесет полунезависими кралства, обединени под един владетелски скиптър. Това са:
1/ Сърцето на Алмазан 7/ Ерзалия
2/ Ренелор 8/ Тохора
3/ Бисерни води 9/ Клеора
4/ Златна Земя 10/ Акриноя
5/ Снежен Дом 11/ Янатера
6/ Норвест
Сърцето на Алмазан се нарича още Централното Кралство. В него се намира столицата на Аарном, Асреда. Там се издигат най-величествените храмове на Богинята Ренила, там се намират най-древните и красиви гори.
Ренелор е най-верният поддръжник на императорската династия, и най-голямото от всички кралства. Преди да влезе в границите на Империята, то е било най-голямата заплаха за нейното могъщество.
Бисерни води е много приятно и спокойно кралство. Името му произлиза от кристално чистите и тихи води, с което е прочуто крайбрежието му. В тях се намират едни от най-големите перлени находища в целия свят.
Златна земя е житницата на империята. Там се отглеждат най-различни зърнени и маслодайни култури, лозя, овощни градини. На трудолюбивите жители на Златна земя, империята разчита за прехраната си.
Снежен дом – това кралство е ценно за империята не само заради красивата природа и приятния климат, а и заради пълните с дивеч гори и многобройните фермерски стопанства. В Снежен дом се отглеждат едни от най-красивите и хубави коне. Там също се развъждат и овце с много вкусно и сочно месо, които са търсени от жителите на халифата.
Норвест е неголямо кралство. Основния поминък на жителите му е лова на животни с ценна кожа. В Норвест се намират и повечето от замъците, в които се подготвят Дамите-защитници. Те са най-елитното бойно общество в Аарном, имат собствени закони и на практика представляват държава в държавата.
Останалите пет кралства са сравнително малки. Известни са повече под името Съюзът на Сестрите. Това име идва от легендата за основателките им. Според нея, когато Богинята Ренила дошла на Ирионкана, тя довела със себе си многобройни племена от амазонки. Те бързо се разселили по крайбрежието на Голямото вътрешно море и централните части на днешната империя. В началото, когато Ренила воювала срещу Първите Богове племена били единни. След приключването на войната между тях настъпило разцепление и отчуждение. Единствените, които продължили да се държат заедно били родовете на сестрите Ерзалия, Тохора, Клеора, Акриноя и Янатера. Благодарение на тях, племената на амазонките успяли да отблъснат нашествието на много по-силните от тях по онова време жители Емирство Шейсу и по този начин да се предпазят от поробване. Горчивият урок от нахлуването на войските на емирството в земите им накарал амазонските принцеси отново да започнат да се съюзяват и сродяват. Земите на петте неразделни сестри постепенно нараснали и се обособили в кралства свързани с ненарушим съюз.Двеста години по-късно се появяват Сърцето на Алмазан, Ренелор и другите държави влизащи в границата на Империята.
История:
Въпреки, че са едни от най-младите държави Сърцето на Алмазан и Ренелор бързо се развиват и разширяват, присъединявайки към земите си владенията на по-малките племена на амазонките. Но докато владетелите на Сърцето на Алмазан започват нарочно военни кампании срещу по-малките си съседи, то ренелорците са принудени да се отбраняват срещу другите народи и държави – принцовете на Палмовия халифат и черните племена по западната им граница.
Двете кралства бързо се разрастват и скоро влизат в конфликт помежду си. Той приключва бързо, тъй като калената в непрекъснати битки ренелорска армия буквално премазва воинството на Алмазан. Поражението е страшно и само поредното нашествие на черните племена възпира ренелорците да продължат с легионите си към столицата Асреда. Те обръщат войските си да отблъснат нашествието.
Благодарение на тази щастлива случайност Алмазан се спасява от гнева на Ренелор. В последвалите години кралството продължава да се разширява и скоро се превръща в Аарном. Територията и армията на новосъздадената империя вече многократно превишават тези на Ренелор. Владетелите в Асреда обаче се въздържат от военни походи срещу техния стар враг и съперник. Изведнъж, се оказва че Ренелор се е превърнал в щит, който предпазва голяма част от границите на империята. Между двете държави биват установени добри търговски взаимоотношения и негласен мир.
Това продължава до деня, в който в империята избухва Войната на лъвовете – най-страшната и кървава гражданска война в аарномска история. Името и идва от гербовете на двата враждуващи рода – Асенол, които се сражават под червен лъв и Динатир, на чието знаме е изобразен златен лъв.
В началото на войната, наемни убийци проникват в императорския дворец, и избиват почти всички членове от управляващата по него време династия на Асенолите. Спасява се единствено Джайра – третата дъщеря на императрицата. С помощта на неколцина верни телохранители тя успява да избяга и да стигне до крепостта, в която е разквартируван личният и легион. С негова помощ успява да нанесе поражение на изпратените да я заловят войски, след което отстъпва към Осиедските планини. В тях Джайра прегрупира силите си и събира съюзници за борба срещу узурпаторите. Едни от тези съюзници са живеещите в планините полуварварски племена. Те изиграват важна роля във войната за наследството на Джайра и впоследствие получават много привилегии.
Но най-ценният съюзник се оказва Ренелор. Когато войната на Лъвовете навлиза в решителната си фаза, двете враждуващи страни разбират, че ще имат нужда от чужда помощ. Потърсени са съюзи с всички съседни държави, включително и с Ренелор. Палмовия халифат високомерно отгвърля предложението за съюз и на свой ред започва да се готви за война срещу отслабената Империя. За разлика от него Емирство Шейсу и Царството на Орхидеите приемат охотно предложението на рода Динатир. Причината за решението им е много проста – за момента Динатир е по-силната от двете фракции, има достъп до имперската хазна и може да си позволи да плаща за услугита на наемниците им пребогато.
Ренелор обаче оставя без отговор и двете страни. Отново са пратени емисари, но резултата е същия. Разгневен от това пренебрежение на ренелорците, родът Динатир се отказва да изпраща ново пратеничество. Джайра обаче прави още един опит като известява, че е съгласна лично да се срещне с представители на Ренелор на избрано от тях място. Така пренебрегвайки гордостта си, младата принцеса признава пред всички моментното превъзходство на рода Динатир. Този път на пратеничеството е отговорено и в лагера на Джайра пристига самата кралица на Ренелор – Алмира. Скоро след това е сключен съюз.
Войната на Лъвовете продължава още две години и приключва с победа за Джайра и съюзниците и. Тази победа обаче е помрачена от кончината на кралят на Аарном – братът на Алмира.
Докато Джайра обсажда столицата Асреда, Палмовия Халифат нахлува с голяма армия в земите на Ренелор. В полупустинята Горхана започва най-страшната битка в аарномската история. Кралят на Ренелор заедно със своята елитна пехота и ездачите на пустинни дракони се изправя срещу цялата мощ на Халифата. Въпреки неравните сили и тежките загуби нашествието е отблъснато. Битката в пясъчните долини на Горхана показва истинската мощ на Ренелор и славата на бойците му се разпростира из цялата империя. Джайра обсипва с най-големи почести кралица Алмира, а година по-късно след официалното присъединяване на кралството към империята и дава най-високата длъжност – Първи имперски съветник. Това е прецедент в цялата история на Аарном, понеже тази длъжност обикновено се дава на роднини от най-близкото обкръжение на заемащата трона императрица.
Форма на управление, социално устройство:
Аарном се управлява от Императрица, наричана още Избранницата на Ренила. Тя има не само светски, но и духовни функции. Императрицата е задължена да присъства, а понякога лично да води някои от най-големите церемонии в храмовете на Богинята на любовта. Въпреки, че по закон тя е господар на цялата земя на амазонките, то Императрицата рядко напуска дворците и храмовете в Асреда. Налагането на волята на Избранницата на Ренила е възложено на стоящите под нея кралици.
Кралиците на единадесетте посочени по-горе държави на практика са независими владетели, определящи съдбините на своите поданици. Въпреки, че се подчиняват и следят за спазването на указите изададени от императорския двор, те имат пълното право да налагат собствени закони, да раздават постове и длъжности, да извършват социални и военни реформи.
Всички кралици образуват съвет. Той се нарича Съвета на Кралиците и е единственият, който има правото да отменя взети от императрицата решения, да избира нова императрица и да съди повелителката на Аарном.
Съвета на Кралиците се събира изключително рядко, най-вече в случаите когато е прекъсната династическата линия и се налага да се избере нова императрица. По този начин аарномските властелини са разрешили проблема с воденето на продължителни и неблагоприятни за империята граждански войни. А претенции към Императорската тиара, както и към кралските корони на отделните държави предявяват много родове и благородни домове.
В историята на Аарном са известни само няколко случая, когато Съвета на кралиците е упражнявал вето върху решение на Императрицата, и нито един, в който е съдена Върховната повелителка на Аарном. Същестуват обаче слухове, че такива процеси са се провеждали и дори са били налагани смъртни присъди. По този начин мнозина си обясняват мистериозната смърт на няколко императрици. Дали обаче тези слухове са истина никой не може да потвърди. Архивите на Съвета на кралиците се пазят строго в хранилищата на Съкровищницата на Ренила. Това е огромен замък-крепост, разположен непосредствено до императорския комплекс. Охранява се от белязани със знака на Ренила жрици-воини. В съкровищницата на Ренила се пазят не само архивите на Съвета на кралиците и важните исторически документи, в него според легендите се съхраняват много от магическите свитъци и предмети, които Богинята е създала за амазонките.
Устройството на кралствата е подобно на това при повечето монархии. Тук обаче титлите и наследството се предават по женска линия. В имената на титлите, отговорността, която носят и степента на важност също има известни различия.
Под кралиците стоят принцесите и княгините. В Аарном принцеси не са единствено преките наследнички на трона. Принцеси са и главите на всички големи благородни домове.
Титлата княгиня в империята на амазонките се дава на жени, които имат висок авторитет или богатства, но не са от благороден произход. Посредством раздаването на тези титили, кралиците си осигуряват верни поддръжници и съюзници. По закон княгините имат ранг и привилегии съответстващи на тези на принцесите. Разбира се принцесите смятат, че стоят по-горе от княгините заради течащата във вените им благородна кръв. Поради което между тези две социални прослойки се води една тиха война.
Под принцесите и княгините стоят Графините. Те са представители на управляващата върхушка на различните племена, които са същестували в зората на империята. Всяка графиня властва над провинция, чиито граници представляват старите земи на племето, от което произхожда.
На графините пряко подчинени са Милфаните, Фарлените и Адите.
Милфаните са жени от дребни благородни семейства, които смятат, че единственото достойно за тях поприще е службата в армията. Почти целият си живот прекарват в легионите на империята, преследвайки по-висок пост звания. Милфаните са много честолюбиви и изключителни бойци. Всяка милфани поддържа своя собствена бойна част, която съставлява гръбнака на имперската армия по време на война. Тази част се състои от професионални жени-бойци и за издръжката и в мирно време отговаря нейната господарка. Милфаните също така имат грижата и за военното обучение на останалите жени, които не влизат в редовната армия.. Това са така наречените оладри – тоест жени-бойци от временното опълчение. То се свиква само тогава, когато редовната армия не е способна да отблъсне вражеско нашествие.
Фарлените са жени от благородни семейства, които търсят своето призвание в област различна от военното порище. Те също минават задължителна военна подготовка, но тя не е определяща за бъдещето им. Фарлените се занимават с изучавето на различни науки, природни явления, пишат научни трудове и се грижат за образованието на останалите жители на империята. Заради ерудицията и знанията им, фарлените често стават учители на членове от най-знатните родове, понякога дори стигат до имеператорският двор в Асреда.
Адите са онези жени, които са избрали да служат на Богинята Ренила. Техните имения приличат по-скоро на духовна обител. Там се спазват стриктно всички канони на религията. Адите се учат как да лекуват и се стремят да се докоснат до тайнствата на Ренила. Последното е рядко постижимо, понеже Богинята сама избира, кого да надари с Великата дарба. За такива жени се казва, че са докоснати от Ръката на Ренила и те се ползват с особена почит.
Следващата прослойка в аарномското общество са Тераланите. Това са жени, които нямат благороден произход, но които имат големи имения и земеделски стопанства. Тераланите осигуряват прехраната на жителите на Империята, грижат се за Свещените гори на Богинята Ренила и за опазването на Зелените олтари – древни храмове, направени от живи многовековни дървета.
Представителите на търговската класа, държавната администрация и занаятчийските сдружения и дребните фермери се наричат с общото име нейхи. В тази категория влизат както жени, така и мъже.
На най-ниското ниво на социалната стълбица стоят така наречените плебси. Това са малоимотни или безимотни /в повечето случаи/ поданици на империята, наемни работници, освободени роби, просяци, наемни убийци, ловци на глави, контрабандисти. Накратко казано това е изметта на обществото.
В империята съществува робство, макар че то не е толкова силно изразено като в нейните съседи – Палмовия Халифат и Емирство Шейсу. Самото робство е уредено със закон, който изисква съответно поведение от роботърговците и собствениците на роби. Онзи, който наруши този закон понася изключително тежки наказания. Благодарение на този закон, аарномските роби се радват на сравнително добро отношение привилегии.
За мястото на мъжете в Империя Аарном
Създадена в цял свят представа за слабите и безволеви аарномски мъже, които се подчиняват във всяко отношение на жените си, и които едва ли не прекарват живота си край огнището с домакинска престилка е напълно погрешна. Причината за това схваща е наложения почти в цял свят патриархат. Тези, които живеят по неговите правила не могат да възприемат идеята за ефективно държавно устройство и за общество, на върха на което стоят жените. В някои страни – като кралствата в Снежните земи съществуването на държавата Аарном се е превърнало в мит.
Мъжете в Аарном са като всички представители на своя пол в останалите части на света. Единствената разлика, е че не наследяват титлите и земите, както и че нямат водещ глас в управлението на държавата. Що се отнася до участието им в социалния живот, то е доста сериозно изразено. Особено в армията на империята – две трети, от която се състои от мъже.
Именно службата във войската е призванието на аарномските мъже. Тя им дава възможност да се докажат и издигнат в обществото. Поради това мъжете в Аарном не получават дворянски титли, а военни чинове – което за тях е същото. Военните чинове, които може да получи един мъж в Аарном, започвайки от най-ниското стъпало в редовната войска са:
Сержант, Лейтенант, Капитан, Полковник, Военен Съветник, Имперски Генерал
Малцина са онези, които получават последната длъжност,. Тя се дава само от императрицата, и то за изключителни заслуги. Военните Съветници са най-много. На практика това са действащи генерали-мъже, на които са подчинени огромни военни части, но които са прикрепени към някоя от Хилсаите /това е официалното название на жените-генерали в Аарном/. Често главнокомандващата Хилсаи на дадена армия и нейния Военен Съветник са съпрузи.
Момчетата от благородно семейство още от раждането си се дават в елитните училища за подготовка на офицери и имперски стражи. Там те се ползват с известни привилегии и към тях се обръщат с титлата Благороден, което е белег за аристократичния им произход. След като издържат успешно изпитите и влязат в боен орден започват да се наричат рицари. И макар, че влизат в състава на едни от най-елитните части, те също започват от най-ниското стъпало.
Онези момчета от благородно семейство, които откажат да постъпят в армията, или по някаква причина не са издържали изпитанията продължават да се наричат до края на живота си Благородни, получават земи и възможност да се докажат в други области. Обикновено такива младежи се превръщат в много ловки политици и интриганти, които се грижат за добрите отношения на империята с останалия свят.
За аарномската армия
Армията на Империята Аарном е една от най-големите и силните в целия свят. В състава и влизат както пеши и конни отряди, така и бойни слонове. Последните се отглеждат в югозападните части на Ренелор и се използват най-вече във войните срещу племето на Черните тигри.
Ездачите на пустинните дракони, макар и не надвишаващи цифрата пет хиляди са едни от най-опасните бойци на империята. Заради смелостта си и страховитата си мощ, те са получили почетното звание “Конницата на императрицата”
Пустинните дракони са същества, които на външен вид много напомнят техните страховити братовчеди живеещи в западните части на континента. Те имат четири могъщи лапи, тежка опашка, дълга шия, мощна глава и здрави рогови плочки оцветени в червено или кафяво. Пустинните дракони за разлика от класическите дракони не бълват огън, лед, отрова или каквато и да било друга смъртоносна течност. Те обаче могат да предизвикват средно големи опустошителни въздушни вихри. Пустинните дракони нямат криле и точно затова са неречени “Конницата на императрицата”. Въпреки огромният си ръст, тези животни се привижват изключително бързо и са много опасни дори, когато не създават въздушни струи.
Пустинните дракони са издържливи на глад и са предимно тревопасни животни. Това съвсем не означава, че не ядат месо. Доказателство за хищническата им природа са страховитите им подобни на мечове зъби. Тези страшни зверове се отглеждат и подчиняват само на представителите на един малък клан. Ездачите на пустинните дракони са пряко подчинени на краля на Ренелор.
Жените, които служат в аарномската армия без значение от сана и социалното си положение получават място в кавалерията. Тя както във всички цивилизовани държави се счита за най-престижната военна част. В битките амазонките залагат основно на своята бърза лека кавалерия. Тежката кавалерия, която включва предимно представители от северните кралства е силна, но по блясък отстъпва на западното рицарство. В тежката конница, както и в пехотата служат само мъже.
Пехотата на Аарном е разнообразна по състав, добре обучена и изключително издържлива. Способна е да извършва продължителни преходи без почивка и да се сражава при всякакви условия. При поход командирите водят войската на коне, но в битка се сражават пешком.
Безспорно най-страшна е елитната ренелорска пехота. Тя се състои от изключително здрави и едри бойци, които от ранно детство са прекарали живота си в специални военни лагери. Тяхното въоръжение се състои от олекотени, но много здрави брони от прочутия звезден метал, тежък закривен ятаган, който носят окачен на гърба, огромна двуостра бойна секира и половин дузина метателни копия. Това е армия, която по свирепост и смелост в бой си съперничи с планинските орки.
Империята поддържа и силен флот, чиято основна задача е да брани крайбрежието и да осигурява ескорт на търговските флоти до отдалечените задморски пристанища. Във флота служат и жени и мъже, но преобладаващи са последните. Жените в морските сили на империята най-често заемат офицерските постове. Редовите матроси и гребците на бойните галери са мъже. На имперските кораби – без значение дали са военни или търговски не се използват роби-гребци.
Религия
В Аарном се почита Богинята на любовта, лова и красотата – Ренила. Храмове на Ренила има във всички големи градове, а нейни олтари и свети места във всяко населено място.
Култа към Ренила е свързан с много обичаи и церемонии, останали още от времето, когато Аарном е бил земя на враждуващи помежду си племена. От тях най-важните са следните:
Часът на изгрева: След като новороденото момиченце навърши четиридесет дни, то се занася в близкия храм на Ренила. Там на 41 ден сутринта заедно с появата на първите слънчеви лъчи то се поставя в краката на статуята на Богинята, за да се разбере каква съдба му е отредила вечната господарка на амазонките. Ако върху челото на момиченцето се появи седемлъчна малка звездичка се казва, че това дете е докоснато от Ръката на Ренила. Такива девойки задължително се обучават за жрици на Богинята. Те винаги са дълбоко почитани и уважавани, понеже греещата върху челото им звездичка /тя се запазва през целият им живот/ означава, че са любимки на Ренила. Самата Богиня често говори с тези момичета в сънищата им и ги напътства.
Денят на съзряването: Когато една аарномска девойка навърши петнадесет години, тя започва да се счита за пълноправен член на обществото. На нея започват да и се възлагат все повече задачи и отговорности, това е възрастта, в която много амбициозни жени започват да се изкачват към върховете на властта.
Този ден е съпроводен с пищна церемония. Младите момичета се обличат в най-хубавите си премени и отиват в някой от древните Зелени олтари. Там те получават благословията на Горските жрици и се къпят в Свещените езера. След като излязат от тях, девойките вече се смятат за самостоятелни и независими. Те имат пълно право сами да решават какво ще правят с живота си. Тъй като в Аарном семейните традиции са много силни повечето момичета решават да последват примера на своите майки.
Раждането на Богинята: Този е най-големият празник в Аарном. Чества се на дванадесетият ден от месец Светлики. Според вярванията на амазонките, в него ден Богинята Ренила е слязала сред народа си в тялото на Митологичната жрица Сихора. Легендата разказва, че изживявайки пълният живот на един смъртен Богинята Ренила е опознала своя народ и донесла много за благополучието му. След като Сихора достигнала преклонната и недостигана от нито една амазонка дотогава възраст от триста години, богинята се върнала в своите небесни владения. Сихора, която и служила толкова дълго и вярно, и която не загубила през целият си живот своята младежка красота я последвала и заела полагащото и се почетно място.
Раждането на Богинята е шумен, весел, празник. На него се палят големи огньове, край които момичетата танцуват. Провеждат се различни състезания, игри. Момичета, които се родят в този ден се наричат Децата на Ренила и винаги получават нейното име. Последното се счита за велика чест, понеже съгласно действащият закон само императриците и кралиците имат право да дават на децата си името на Богинята. Всички деца на Ренила, дори тези които са от най-ниските социални прослойки биват изпращани в домове на благородници за да получат подходящо образование и възпитание, а родителите им получават званието Риади – тоест онези дали живот на Богинята. Защото с всяко раждане на едно от тези момичета се смята, че великата Богиня се е преродила за нов живот.
Празници на любовта
На всеки три месеца в Аарном се провеждат празниците на любовта. По време на тях и мъжете и жените се отдават без притеснения и ограничения на плътски удоволствия. Празниците на любовта са единственото време, през което съпружеските двойки забравят за строгия морал и приличието и си позволяват открити забежки от правия път. По време на тези празници на любовта повечето от младите момичета за пръв път опознават мъжките ласки. В Аарном не е наложена традиционната догма, че девойките трябва да бъдат целомъдрени при стъпването си в брак. Там даже се смята за редно едно момиче да опознае и мъжете и жените. Но независимо от това какви предпочитания имат аарномските жени, те спазват един задължителен закон – през живота си всяха от тях е длъжна да зачене и роди поне едно дете. Точно и това е основната цел на тези празници на любовта.
В очите на закостенелите патриалхални общества и особено на Палмовия халифат тези Празници са отражение на покварата и разюздаността, която цари в Аарном. Но за империята чуждото мнение никога не е било меродавно и този най-стар и тачен от всички празник се празнува бляскаво и изключително пищно.
Клетвата на воините:
Този празник макар и нямащ нищо общо с Богинята Ренила е силно тачен от амазонките. Клетвата на воините се празнува в ден двадесет и трети на месец Ледоход. Тогава младите мъже, които са издържали изпитанията на ордените и школите се заклеват във вярност към империята. Това е единственият чисто мъжки празник. Той е съпроводен с военни паради, турнири и показни схватки.
Провежда се официална церемония по връчването на оръжията на бойците, след което те се заклеват върху специална жреческа палка, като проливат няколко капки кръв в голям купел. Той после бива обвиван със заклинания и предаван на магически огън. По този начин новите воини дават клетва и пред страховитият Бог на Войната – Сартор.
За дамите-защитници и тяхното място в Аарномското общество.
Дамите-защитници са най-уникалната и загадъчна прослойка в Аарномското общество. Това са жени-воини, които израстват и се обучават в специални замъци с единствената задача да бъдат верни телохранители на жени, които са избрани от Ренила и останалите Богове да извършат нещо велико, но които често пъти са прекалено слаби. Най-често дамите-защитници се грижат за безопасността да други амазонки – магьосници, жрици. Нерядко обаче те напускат пределите на империята и отиват в далечните страни, където живеят онези, които трябва да защитават.
Дамите защитници винаги разбират коя е тяхната господарка. Това се дължи на дарбата, с която ги е надарила Ренила. Докато не намерят жената, която трябва да защитават тези жени-воини са обзети от безпокойство, и са много раздразнителни. Щом срещнат своята господарка, те постигат вътрешен мир.
Дали новороденото момиченце ще стане дама-защитник се разбира още в часа на неговото раждане. Жриците, които присъстват при всяко раждане на дете от женски пол, винаги имат видения, които показват какво е предопределението му. Ако налице са знаците, че това момиченце ще стане дама-защитник те уведомяват най-близкото бойното общество на Дамите. Оттам нататък те вече имат грижата за обучението и възпитанието на детето.
Обществото на Дамите-защитници е голямо, неговите замъци са пръснати из цялата страна. В тях се обучават избраните момичета, в тях живеят със семействата си повечето от оттеглилите се след успешно изпълнение на задачата дами-защитници
Кодекса на Дамите-защитници повелява, че те трябва да сторят всичко, за да опазят този, когото са избрани да защитават, дори и да жертват живота си, ако се наложи. Затова и много често загиват при своите мисии. Но онези, които успеят да оцелеят след приключването и, получават свободата си и правото да решат как ще постъпят с живота си по-нататък. Повечето дами-защитници се оттеглят в замъците на ордена си и се заемат с обучението на новопостъпилите момичета. Друга част остават при своите стари господарки към които са се привързали, или търсят щастието си в някой от благородните домове и дворове. Тъй като са не само отлични бойци, но и високо образовани Дамите-защитници, които са изпълнили мисията си често стават лични телохранители на императрицата и кралицата.
Счита се за изключителна чест Дама-защитник да охранява господарка-воин. Това означава, че мисията на избранната от Боговете жена и на нейната защитничка е изключително важна и съдбовна за света.
За магьосничеството
Официално в Аарном няма магьосници. Смята се, че жриците на богинята Ренила са носителки на вълшебни сили. Това разбира се не е така, защото ако аарномските властелини разчитаха само на силата на жриците си, те отдавна да са унищожени от армиите от създания на мрака и ужасните бедствия, които техните съседи – особено чародеите на Палмовия халифат са изпращали срещу им. Факта че империята на амазонките не само, че продължава да съществува, но и процъфтява говори за наличието на могъщи магьосници. Къде обаче живеят, как биват избирани учениците им и по-важното къде се обучават е строго пазена тайна. Смята се, че едно от местата – извор на магически знания и мощ е библиотеката с магически свитъци в Съкровищницата на Ренила. Много крадци авантюристи са се опитвали да проникнат в този могъщ замък и да разбулят тайните му, но не са успявали. Шиповете над тежката порта на Съкровищницата на Ренила редовно биват окичвани с главите на провалилите се. Едно е сигурно империята има силна армия от магьосници, които е готова да използва, когато се наложи.
Империя Аарном е велика, бляскава и пълна с безброй чудни места и обичаи. Само едно пътешествие из нейните огряни от слънцето пътища и прекрасните и градове би разкрило на любознателния пътешественик истинската и красота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар