Въздушното пътешествие
Първият ден от пътуването с летящият кораб на джуджетата мина сравнително спокойно. Елфите постепенно изоставиха съмненията си относно надеждността на летящия кораб и се убедиха, че джуджешкия екипаж на Тостадуор си разбира от работата. Малките създания боравеха много сръчно с платната и с всички механизми, от които зависеше управлението на кораба. Постепенно между джуджетата и елфите се възцари, ако не приятелство то поне търпимост. Джуджетата не се заяждаха с елфите, а елфите гледаха да им се пречкат колкото се може по-малко и да си стоят в онази част от кораба, където се бяха разположили.С настъпването на нощта джуджешкият кораб позабави скоростта, но не предприе никакви маневри, които да покажат, че екипажа му смята да се приземи.- Нима ще летим и през нощта? - запита Елняееса Тостадуор.
- Да! - отвърна кратко джуджето.
- А не е ли опасно?
- По-опасно ще бъде, ако се приземим, за да нощуваме на земята - каза Тостадуор. - Аз познавам много добре тукашните земи и знам какви гадости дебнат пътниците. За разлика от опасностите на земята, в небето може да срещнем само някой недружелюбен дракон или орки-ренегати.
- Орки ли? - обади се мълчалият до този момент Ефнолд - Искаш да кажеш, че се срещат орки толкова далеч от Предела?
- Ти в кой свят живееш, елфе? - недоумяващо го погледна Тостадуор. - Ама разбира се, че се срещат. По-голямата част от тях предимно служат като наемни войски при властелините на Мъгливия замък. Срещат се обаче и разбойнически дирижабли или прогонени от земите си мелхори или ездачи на убосни.
- Каква е вероятността да срещнем подобни неприятели? - с мрачно лице попита Ефнолд.
- Доста голяма! Но не се безпокойте! Подготвен съм за всякакви срещи. А, сега ме извинете, трябва да видя какви ги вършат онези негодници. Тостадуор се запъти с решителна стъпка към една малка групичка от пет-шест джуджета, които се мотаеха в предната част на кораба. Щом го видяха, подчинените му светкавично се хвърлиха към такелажа.
- Май не направихме много мъдър избор като се качихме на този летящ кораб - рече Ефнолд, когато джуджето се отдалечи.
- Но защо, скъпи? - неразбиращо попита Елняееса, хващайки ръката на тъмният елф. - Корабът на Тостадуор е бърз и ще ни спести много дни уморителна езда до Златните планини. Освен това с него имаме по-голяма възможност да пристигнем навреме и да спрем конфликта.
- Не оспорвам това, Елняееса. Не ми харесаха обаче току-що казаните от Тостадуор думи.
- Опасностите, за които спомена Тостадуор ли имаш предвид?
- Не. Опасностите, за които спомена нашият капитан не са чак толкова страшни. Освен това аз съм се бил срещу орки и побеснели дракони. Онова, което ме притеснява е изявлението на нашия капитан, че е подготвен за всякакви срещи. А това, Елняееса означава, че този летящ кораб е претъпкан с всевъзможни ужасни оръжия, които Тостадуор обича често да използва. И съм напълно сигурен, че който ни се изпречи на пътя ще бъде жестоко и безмилостно смазан.
- Сигурен ли си в това? - потръпна Елняееса.Преди Ефнолд да отговори се разнесе викът на джуджето от наблюдателницата:- Дракон! Дракон!Светлите елфи от охраната на Елняееса и Ефнолд мигом скочиха на крака, зареждайки стрели на дългите си лъкове. Тъмните им братовчеди се строиха около зад тях, готови да посрещнат чудовището с пиките си. Ефнолд само прегърна Елняееса през кръста и посочи с ръка към средната част на летящия кораб - там където бяха разположени някакви завити с платнища предмети. Двадесетина джуджета вече тичаха към тях. Няколко мига по-късно платнищата отлетяха встрани. Под тях се показаха четири големи балисти, поставени на въртящи се поставки. Джуджетата бързо ги заредиха с големи метални дискове, които имаха остри като бръсначи краища. Едва джуджетата бяха приключили с тези приготовления и драконът се появи. Чудовището беше много голямо и старо, както можеше да се види от поизтърканите му плочки. При всеки замах на огромните му криле, мощни въздушни струи удряха застаналите на палубата на джуджешкия кораб пътници. Малките зеленикави облачета, които излизаха от ноздрите на чудовището издаваха, че това е киселинен дракон. Елняееса с тревога погледна Ефнолд. Безпокойство обзе и елфите от охраната. Киселинните дракони бяха едни от най-опасните представители на драконовото племе. Киселината, която изхвърляха беше силно разяждаща и причиняваше ужасни, почти винаги смъртоносни рани.Ефнолд окуражително се усмихна на любимата си.
- Няма страшно - каза той, а в гласът му се долови съжаление. - Този великолепен, но полудял стар дракон е вече мъртъв.
- Как…? - започна Елняееса, но млъкна по средата на изречението.Джуджешките балисти изстреляха своите заряди в мига, в който дракона се готвеше да засипе летящия кораб със смъртоносен поток киселина. Снарядите излетяха със злокобно свистене и с още по-злокобен звук удариха дракона. Два от тях удариха лявото му крило и почти го откъснаха от тялото му, един сряза гръдната му плоча, а последният се заби в гърлото му. Събралата се в жлезите на дракона киселина изригна и потече по тялото му. Създанието изрева и отчаяно се опита да удари в предсмъртния си час кораба на Тостадуор. Но нов залп на балистите го отблъсна и запрати почти нарязан на парчета към земята. Отекна още един отчаян рев, последва глух удар. След това настъпи тишина.Джуджетата безстрастно проследиха гибелта на дракона. После отново се заеха с обичайните си занимания. Елфическите бойци прибраха оръжията си и се настаниха на местата си.
- Това “драконорезци” ли бяха? - попита Елняееса, докато гледаше как джуджетата загъваха балистите и разположените покрай тях боеприпаси.Ефнолд погледна с уважение примесено с изненада любимата си.
- Не знаех, че имаш такива големи познания относно военното дело, Елняееса - каза той с необичайно мек глас. - Да това бяха “драконорезци”, онези страшни оръжия, които джуджетата измислили по време на Божествената война, и които донесли големи победи на Богинята на мъдростта Арсила.
- Божествената война - рече замислено Елняееса и се взря в една ярка звезда. - Винаги съм смятала приказките за нея просто за легенди, за измислици на хората, с които те се опитват да си обяснят появата на Ирионкана.
- О, Божествената война се е водила - Ефнолд наметна Елняееса с плаща си. - И тази война за малко не е съсипала един свят. Много красив и за съжаление вече недостъпен за нас свят.-
- Откъде знаеш, че този свят е бил красив ? И защо съжаляваш за него? Ти никога не си ходил там.
- Не, не съм ходил! Но в Замъка на рода ми има огромна библиотека с предостатъчно майсторски написани разкази и вълшебни картини от този свят. А аз съм прекарвал достатъчно време с тях, за да мога да си изградя мнение за света, от който идваме, и за онова, което сме загубили. Макар че, ако трябва да бъда честен, ако ми предложат сега да се върна на света, за който преди хилядолетия нашите далечни прадеди са се сражавали, за да спечелят власт и слава на Велики Богове, ще откажа. Елняееса ахна!
- Библиотека! Настина ли имате библиотека в замъка си Ефнолд? Нима смятате бардовете си за толкова незначителни, че разчитате хартията и мастилото да запазят живи хрониките на вашият род?
- Нашите бардове са едни от най-добрите сред народа на елфите, Елняееса - отвърна с лека усмивка Ефнолд. - Чрез тях научаваме родовата си история, и чрез тях най-достойните от нас продължават да живеят и след смъртта си.Що се отнася до библиотеката, за която ти споменах, тя е наследство и скъп спомен.
- От кого?
- О, не мога да ти кажа. Това е родова тайна! - припламнаха весели искрици в очите на тъмният елф.
- Ефнолд! - строго го погледна Елняееса. - Ако случайно си забравил, аз съм твоя годеница, и съвсем скоро ще стана твоя съпруга. Така, че имам пълно право да зная тайните на рода ти.
- Добре, щом поставяш въпроса така, ще ти кажа. Библиотеката и вълшебните картини принадлежат на валкирията Амалда. Тя и един от моите далечни предци поставили началото на клана на Бика, и по-специално на моя род.
- Значи имаш почти божествен произход. Амалда струва ми се е била някога любима на Бога на войната.
- Тя не само е била негова любима, Елняееса. Амалда е била един от неговите най-доверени генерали и главнокоманващ на гвардията му от валкирии. И точно тази гвардия, под ръководството на Амалда е осигурила безопасното оттегляне на силите на Арсила към Тресиоя, когато човешките армии и техният незнаен Бог се включили в Божествената война и по този начин увеличили заплахата от унищожението на онзи далечен и красив свят. Затова и Боговете започнали някога войната я прекратили и се пръснали из Вселената.
- Наистина ли е била толкова лоша Божествената война?
- Много по-лоша отколкото въображението ти може да си представи, Елняееса. Когато дойдеш в замъка ми, ще ти покажа последната вълшебна картина на Амалда - тази на която е нарисувана битката на гвардията и при отстъплението и към Тресиоя.
- Ще ми бъде наистина интересно да видя тези вълшебни картини. А сега след като така и така си започнал да ми разкриваш тайните си, ще ми обясниш ли странното си поведение, когато видя детето в селото?
Ефнолд изведнъж стана сериозен, погледът му се зарея към изгрелите на небосвода ярки звезди. В продължение на няколко минути той остана съвършено безмълвен и сякаш откъснат от заобикалящият го свят. Елняееса се почувства неловко и понечи да го остави сам. Щом Ефнолд не искаше да говори за детето и за тайната, която витаеше около него, тя нямаше право повече да го разпитва.Светлата елфа тъкмо направи първата крачка, когато се разнесе притихналият глас на Ефнолд.
- Детето, което срещнахме в селото е нашата бъдеща кралица Елняееса.Светлата елфа застина като ударена от гръм на мястото си.
- Това не е възможно - пророниха едва-едва устните и. - Народът на елфите никога няма да приеме човек за свой владетел.
- Обикновен човек не! Само, че това дете не е като другите хора.Ефнолд помълча малко и продължи.- Една от строго пазените тайни на Съвета, Елняееса е тази свързана с нашата кралица. Когато преди векове Саросид изоставил разрушеният си вълшебен дворец и взел да отстъпва с войските си към бреговете на Малкото вътрешно море, това решение било посрещнато с негодувание от мнозина елфи. Неколцина дори дръзнали да кажат на Саросид какво мислят, но никой не посмял да не му се подчини и да не го последва в похода. Предците ни се надявали, че земите, в които ги водел Саросид щели да бъдат девствени и ненаселени от примитивните човеци.И наистина, Саросид завел елфите си в един много красив край, където всичко било такова каквото го била създала майката-природа. Нашите предци започнали да се разселват и постепенно да забравят за онова, което се било случило в старата им родина. Настъпил период на хармония и благоденствие. Той обаче продължил по-малко от два века.Тогава край бреговете на Малкото вътрешно море се появили първите човеци. Те идвали от онези далечни земи, които днес съставляват ничията земя между владенията на хората и орките. Човеците заселили се край малкото вътрешно море били много слабо развити, приличали на диви зверове.Мнозина от по-старите елфи, които си спомняли атаката на варварите над вълшебния дворец, видели в лицето на новодошлите заплаха. Войските бързо били вдигнати на крак и тръгнали срещу хората. Човеците от своя страна също събрали огромна армия и се приготвили да посрещнат нападението.Срещата на двете армии станала при мястото наричано днес от хората Долината на ужаса. Там, сред равните обсипани с искрящи макове поля се разразила страховита битка. В нея и двете страни дали огромни жертви. Когато дошло време армиите да се оттеглят трудно можело да се каже кой бил победител и кой победен.Последните бойни викове едва били стихнали и в лагера на нашите предци се спуснал разневеният Саросид. Богът казал, че хората срещу които нашите владетели били започнали война нямали нищо общо с тези, които унищожили вълшебният му дворец. Саросид добавил още, че щом той е могъл да прости на сестра си за унищоженото вълшебство, значи и народа на елфите трябва да може да прости на хората, и да престане да ги смята за враг. Засрамени от постъпката си, и осъзнали колко ужасна е тя, нашите предци сключили мир с хората. Въпреки него в началото отношенията между двата народа не били никак дружелюбни. Човеците осъзнавали, че са много по-слабо развити и технологично напреднали от нашата раса и се страхували от нов конфликт, който най-вероятно щял да означава краят им. От друга страна елфите не можели да приемат постъпките на хората на доверие.Изминали векове. Хората постепенно укрепнали, броят им се увеличил. Здрави крепости опасали селищата им, войските им взели да трупат боен опит и знания в многобройните конфликти помежду си. Земи, които преди били владения на елфическите кланове лека-полека започнали да бъдат заселвани от човеци и техните семейства. Това разгневило някои от елфите и те поискали от хората да напуснат земите им. Хората обаче пренебрегнали с присмех исканията им и повикали войски. Народът ни разбира се не останал безучастен и из горите и долините, за които започнали да спорят хората и елфите запрехвърчали стрели и зазвънтяли мечове. Отначало сблъсъците били кратки, почти незначителни. След това започнали да се вдигат все по-големи и по-големи сили.Тогава Саросид отново слязъл на земята, за да укроти бойния дух на нашите предци. Заедно с него слезли и почитаният от хората Бог на живота Адин, и богинята на мъдростта Арсила. Те тримата събрали най-видните елфически и човешки благородници на голям съвет, за да им помогнат да решат спора за земята.Оказало се, че това наистина е голям проблем. Хората имали нужда от земя, за да могат да строят своите селища и да си осигуряват прехраната. Елфите пък не искали да се разделят със своите владения и да допускат хората на разрушават природните красоти.Тогава Богинята Арсила - майката на Саросид предложила следното решение. Хората щели да се разселват в земите на елфите, а елфите щели да им помагат да се грижат за равновесието и запазването на природата.Хората се съгласили. Макар и не много охотно елфите също се съгласили. Особено упорити били представителите на моя и твоя клан. Това много ядосало Саросид и когато преговорите приключили,той ги извикал при себе си и им казал, че ще постави над тях владетел-човек.Нашите предци изслушали покорно думите на Саросид и си тръгнали с мисълта, че това са думи породени от гняв. Уви, оказало се, че Богът е говорил сериозно, макар и изпълнението на заканата му да се забавило повече от хилядолетие. Но за Боговете времето е без значение…Ефнолд млъкна и погледна към Елняееса. Широко отворените очи на светлата елфа показваха, че историята дълбоко я е впечатлила. Ефнолд леко целуна Елняееса по челото и се оттегли.Почти цяла нощ светлата елфа не можа да заспи. Умът и се връщаше постоянно към разказа на Ефнолд, мъчеха я най-различни мисли - от задаващата се война с джуджетата до поставянето на народа и под властта на човек, и последиците, които биха произлезли от това. Чак призори, когато вече не можеше да се справи с умората, Елняееса се сгуши до Ефнолд и заспа.Елняееса имаше чувството, че едва е затворила очи, когато летящият кораб се разтърси. Тя отвори сепната, все още замъглените си от съня очи, опитвайки се да разбере какво става.Почти веднага към нея се протегнаха две възлести джуджешки ръце и я изправиха на крака. Елняееса поблагодари с поглед на джуджето и насочи вниманието си малко встрани от кърмата на джуджешкият кораб. Там, под пурпурните лъчи на слънцето, обкръжен от множество черни точки се носеше гигантски дирижабъл. Върху туловището му с червена боя беше изрисувана муцуната на някакво животно - смесица между алигатор и анаконда. Няколко страховити бойни машини бяха разположени върху откритите части на летящата машина. Забелязваше се трескаво движение.Подобна суетня цареше на джуджешкия кораб. Подканяни от ръмжащите оглушителни команди на Тостадуор, джуджетата се подготвяха за битка. Балистите бяха заредени с големи наръчи копия, от трюма беше изваден и сглобен малък катапулт, в чиято кошница джуджетата поставиха няколко големи глинени кълба. На средната палуба се строиха джуджета с арбалети, брадви и бойни чукове. Елфите от охраната на Елняееса и Ефнолд застанаха до тях.
- Кои са тези? - попита Елняееса, докато се приближаваше към Ефнолд. Тъмният елф бе застанал на капитанският мостик до Тостадуор и явно очакваше същият отговор.
- Орките на Уртой-Гава. Той е един от най-опасните ренегати. Днес обаче, ще сложа край на безчинствата му. Или да не ми е името Тостадуор - процеди през зъби джуджето и откачи брадвата от колана си.Последваха няколко яростни фрази на джудшешкия език. Елняееса не се опита да отгатне произхода им, защото нямаше и време. Кръжащите около оркския дирижабъл черни точки се отделиха и понесоха към джуджешкият кораб.Джуджетата около катапулта погледнаха към Тостадуор, но той им махна с ръка да почакат.След по-малко от минута точките придобиха ясни очертания. Това бяха оркски бойци, възседнали големи лешоядоподобни птици. Воините бяха въоръжени с различни оръжия и носеха леки черни лъкове.Щом въздушните ездачи влязоха в обсега на лъковете им, светлите елфи откриха стрелба. Въпреки, че всяка тяхна стрела сваляше по един нападател, то неприятеля напредваше неумолимо. Чак когато орките влязоха в обсега на арбалетите на джуджетата, Тостадуор извика на бойците около катапулта и балистите. Те освободиха снарядите си. Въздуха почерня от копия. Със ужасяващо свистене те взеха да пронизват орките и птиците им. Едновременно със смъртоносните копия, над главите на орките се посипаха множество метални шипове и струи горящ петрол. Глинените топки, които бяха изстреляли джуджетата с катапулта се бяха оказали опасните “адски снаряди” - едно оръжие отново оживяло сякаш от легендите.Орките, които не бяха разкъсани или подпалени обаче продължиха пътя си. Преди джуджетата да успеят да презаредят метателните си оръжия, въздушните ездачи се спуснаха над кораба. За броени мигове палубата на джуджешкият кораб се напълни с орки. Те се спуснаха в дива атака. Джуджетата дадоха два залпа с арбалетите си. След това хващайки оръжията си се впуснаха в ръкопашен бой. Тъмните елфи последваха примера им. Само Елняееса и другите светли елфи продължиха да стрелят, застанали на капитанския мостик. Оттам те господстваха над целия кораб и можеха да подкрепят екипажа на Тостадуор и другарите си с бърза и точна стрелба.Още в началото на схватката стана ясно, че тя няма никак да е лека. Орките стъпили на борда на джуджешкия кораб бяха силни, добре въоръжени и обучени. Въпреки че отстъпваха пред беса и по-големия брой на джуджетата защитници, те твърдо удържаха един малък участък край десния борд. Натам тромаво се беше насочил и дирижабълът. Струпалите се покрай бордовете му орки с абордажни куки и оголени мечове издаваха красноречиво какви са му намеренията.- Трябва да предотвратим абордажа на дирижабъла! - извика Ефнолд на Тостадуор - Или сме загубени!Джуджето изгледа приближаващата се летяща машина, докато измъкваше брадвата си от главата на проснатия в нозете му орк. Веднага след това махна с ръка на други три джуджета и ги поведе към капитанския мостик. Джуджетата бързо изкачиха стълбите и се насочиха към един голям сандък. Два силни удара и ключалките паднаха. Джуджетата измъкнаха една тънка метална тръба и грижливо я закрепиха върху поставка от черен метал. След това около минута-две я насочваха към дирижабъла. Когато прецениха, че всичко е готово, Тостадуор натисна поставката на няколко места. Тръбата бе обляна в синя светлина, отекна гръм. Секунда по-късно начупен сноп виолетови светкавици удари дирижабъла. Той пламна. Орките на борда му нададоха вопли на ужас и се защураха объркано напред-назад. Тостадуор се засмя и вдигна юмрук към един орк в черна броня, който бе застанал на носа на дирижабъла и се опитваше да въдвори ред. Оркът го забеляза и се спусна към един катапулт зареден с голям камък. Тостадуор се втурна към щурвала, крещейки към кормчиите. Но беше късно. Катапулта на дирижабъла изстреля своя заряд. Той строши. средната мачта на джуджешкия кораб. При падането си тя премаза неколцина джуджета и елфи и разби едно от витлата. Джуджешкият кораб се наклони.Малцината останали орки на борда на джуджешкия кораб разбраха, че нямат шанс. Другарите им загиваха, а те ако не загинеха от оръжията на джуджетата щяха да загинат най-вероятно когато кораба се разбиеше. Орките повикаха с крясъци своите птички и се оттеглиха по-най бързия възможен начин.Джуджетата не им попречиха, заети да спасяват кораба. По заповед на Тостадуор започнаха да изхвърлят излишния багаж. Бойни машини, бурета с пиво, мебели, боеприпаси - безкрайна редица от предмети полетя към земята. Летящия кораб лека-полека взе да възстановява равновесието си. Когато отново застана хоризонтално се оказа, че почти е опразнен. Джуджетата го насочиха към една закътана поляна, за да го ремонтират. - Съжалявам, но няма да мога да ви закарам до Златните планини - каза тъжно Тостадуор, докато подчинените му разтоварваха инструментите и малкото останали неща от трюмовете на летящия кораб. За щастие до Златните планини има не повече от четири дни път пеша. Но с добър водач като мен той може да бъде изминат и за двойно по-кратко време.- Няма ли да останеш да надзираваш поправката на кораба си? - изненада се Елняееса.- Не, защото с нищо не мога да помогна. Не разбирам нищо от строеж и ремонт на летящи кораби за разлика от брат ми Рондауор - Тостадуор посочи едно джудже с кожена престилка, което оглеждаше витлата. Той и неговите майстори ще поправят корабчето.А, аз с моите воини - Тостадуор кимна към двадесетина джуджета, които стягаха походни раници, ще ви придружим. Ако не заради, друго, то най-малкото поради факта, че няма да ви пуснат в Златните планини, ако не сте с придружители.Ефнолд и Елняееса стиснаха ръката на джуджето, показвайки, че приемат помощта му.Остатъка от деня мина тягостно. И елфите и джуджетата имаха мъртви, които трябваше да погребат. Докато извършваха обредите и докато гледаха как пламъците на погребалните клади поглъщаха телата на мъртвите, Елняееса си даде сметка, че между малките същества и нейният народ има много общи неща, неща които правеха избухването на една война напълно безмислена и ненужна. Елняееса се закле, че докато има надежда, ще стори всичко възможно да спре избухването на този конфликт.
- Да! - отвърна кратко джуджето.
- А не е ли опасно?
- По-опасно ще бъде, ако се приземим, за да нощуваме на земята - каза Тостадуор. - Аз познавам много добре тукашните земи и знам какви гадости дебнат пътниците. За разлика от опасностите на земята, в небето може да срещнем само някой недружелюбен дракон или орки-ренегати.
- Орки ли? - обади се мълчалият до този момент Ефнолд - Искаш да кажеш, че се срещат орки толкова далеч от Предела?
- Ти в кой свят живееш, елфе? - недоумяващо го погледна Тостадуор. - Ама разбира се, че се срещат. По-голямата част от тях предимно служат като наемни войски при властелините на Мъгливия замък. Срещат се обаче и разбойнически дирижабли или прогонени от земите си мелхори или ездачи на убосни.
- Каква е вероятността да срещнем подобни неприятели? - с мрачно лице попита Ефнолд.
- Доста голяма! Но не се безпокойте! Подготвен съм за всякакви срещи. А, сега ме извинете, трябва да видя какви ги вършат онези негодници. Тостадуор се запъти с решителна стъпка към една малка групичка от пет-шест джуджета, които се мотаеха в предната част на кораба. Щом го видяха, подчинените му светкавично се хвърлиха към такелажа.
- Май не направихме много мъдър избор като се качихме на този летящ кораб - рече Ефнолд, когато джуджето се отдалечи.
- Но защо, скъпи? - неразбиращо попита Елняееса, хващайки ръката на тъмният елф. - Корабът на Тостадуор е бърз и ще ни спести много дни уморителна езда до Златните планини. Освен това с него имаме по-голяма възможност да пристигнем навреме и да спрем конфликта.
- Не оспорвам това, Елняееса. Не ми харесаха обаче току-що казаните от Тостадуор думи.
- Опасностите, за които спомена Тостадуор ли имаш предвид?
- Не. Опасностите, за които спомена нашият капитан не са чак толкова страшни. Освен това аз съм се бил срещу орки и побеснели дракони. Онова, което ме притеснява е изявлението на нашия капитан, че е подготвен за всякакви срещи. А това, Елняееса означава, че този летящ кораб е претъпкан с всевъзможни ужасни оръжия, които Тостадуор обича често да използва. И съм напълно сигурен, че който ни се изпречи на пътя ще бъде жестоко и безмилостно смазан.
- Сигурен ли си в това? - потръпна Елняееса.Преди Ефнолд да отговори се разнесе викът на джуджето от наблюдателницата:- Дракон! Дракон!Светлите елфи от охраната на Елняееса и Ефнолд мигом скочиха на крака, зареждайки стрели на дългите си лъкове. Тъмните им братовчеди се строиха около зад тях, готови да посрещнат чудовището с пиките си. Ефнолд само прегърна Елняееса през кръста и посочи с ръка към средната част на летящия кораб - там където бяха разположени някакви завити с платнища предмети. Двадесетина джуджета вече тичаха към тях. Няколко мига по-късно платнищата отлетяха встрани. Под тях се показаха четири големи балисти, поставени на въртящи се поставки. Джуджетата бързо ги заредиха с големи метални дискове, които имаха остри като бръсначи краища. Едва джуджетата бяха приключили с тези приготовления и драконът се появи. Чудовището беше много голямо и старо, както можеше да се види от поизтърканите му плочки. При всеки замах на огромните му криле, мощни въздушни струи удряха застаналите на палубата на джуджешкия кораб пътници. Малките зеленикави облачета, които излизаха от ноздрите на чудовището издаваха, че това е киселинен дракон. Елняееса с тревога погледна Ефнолд. Безпокойство обзе и елфите от охраната. Киселинните дракони бяха едни от най-опасните представители на драконовото племе. Киселината, която изхвърляха беше силно разяждаща и причиняваше ужасни, почти винаги смъртоносни рани.Ефнолд окуражително се усмихна на любимата си.
- Няма страшно - каза той, а в гласът му се долови съжаление. - Този великолепен, но полудял стар дракон е вече мъртъв.
- Как…? - започна Елняееса, но млъкна по средата на изречението.Джуджешките балисти изстреляха своите заряди в мига, в който дракона се готвеше да засипе летящия кораб със смъртоносен поток киселина. Снарядите излетяха със злокобно свистене и с още по-злокобен звук удариха дракона. Два от тях удариха лявото му крило и почти го откъснаха от тялото му, един сряза гръдната му плоча, а последният се заби в гърлото му. Събралата се в жлезите на дракона киселина изригна и потече по тялото му. Създанието изрева и отчаяно се опита да удари в предсмъртния си час кораба на Тостадуор. Но нов залп на балистите го отблъсна и запрати почти нарязан на парчета към земята. Отекна още един отчаян рев, последва глух удар. След това настъпи тишина.Джуджетата безстрастно проследиха гибелта на дракона. После отново се заеха с обичайните си занимания. Елфическите бойци прибраха оръжията си и се настаниха на местата си.
- Това “драконорезци” ли бяха? - попита Елняееса, докато гледаше как джуджетата загъваха балистите и разположените покрай тях боеприпаси.Ефнолд погледна с уважение примесено с изненада любимата си.
- Не знаех, че имаш такива големи познания относно военното дело, Елняееса - каза той с необичайно мек глас. - Да това бяха “драконорезци”, онези страшни оръжия, които джуджетата измислили по време на Божествената война, и които донесли големи победи на Богинята на мъдростта Арсила.
- Божествената война - рече замислено Елняееса и се взря в една ярка звезда. - Винаги съм смятала приказките за нея просто за легенди, за измислици на хората, с които те се опитват да си обяснят появата на Ирионкана.
- О, Божествената война се е водила - Ефнолд наметна Елняееса с плаща си. - И тази война за малко не е съсипала един свят. Много красив и за съжаление вече недостъпен за нас свят.-
- Откъде знаеш, че този свят е бил красив ? И защо съжаляваш за него? Ти никога не си ходил там.
- Не, не съм ходил! Но в Замъка на рода ми има огромна библиотека с предостатъчно майсторски написани разкази и вълшебни картини от този свят. А аз съм прекарвал достатъчно време с тях, за да мога да си изградя мнение за света, от който идваме, и за онова, което сме загубили. Макар че, ако трябва да бъда честен, ако ми предложат сега да се върна на света, за който преди хилядолетия нашите далечни прадеди са се сражавали, за да спечелят власт и слава на Велики Богове, ще откажа. Елняееса ахна!
- Библиотека! Настина ли имате библиотека в замъка си Ефнолд? Нима смятате бардовете си за толкова незначителни, че разчитате хартията и мастилото да запазят живи хрониките на вашият род?
- Нашите бардове са едни от най-добрите сред народа на елфите, Елняееса - отвърна с лека усмивка Ефнолд. - Чрез тях научаваме родовата си история, и чрез тях най-достойните от нас продължават да живеят и след смъртта си.Що се отнася до библиотеката, за която ти споменах, тя е наследство и скъп спомен.
- От кого?
- О, не мога да ти кажа. Това е родова тайна! - припламнаха весели искрици в очите на тъмният елф.
- Ефнолд! - строго го погледна Елняееса. - Ако случайно си забравил, аз съм твоя годеница, и съвсем скоро ще стана твоя съпруга. Така, че имам пълно право да зная тайните на рода ти.
- Добре, щом поставяш въпроса така, ще ти кажа. Библиотеката и вълшебните картини принадлежат на валкирията Амалда. Тя и един от моите далечни предци поставили началото на клана на Бика, и по-специално на моя род.
- Значи имаш почти божествен произход. Амалда струва ми се е била някога любима на Бога на войната.
- Тя не само е била негова любима, Елняееса. Амалда е била един от неговите най-доверени генерали и главнокоманващ на гвардията му от валкирии. И точно тази гвардия, под ръководството на Амалда е осигурила безопасното оттегляне на силите на Арсила към Тресиоя, когато човешките армии и техният незнаен Бог се включили в Божествената война и по този начин увеличили заплахата от унищожението на онзи далечен и красив свят. Затова и Боговете започнали някога войната я прекратили и се пръснали из Вселената.
- Наистина ли е била толкова лоша Божествената война?
- Много по-лоша отколкото въображението ти може да си представи, Елняееса. Когато дойдеш в замъка ми, ще ти покажа последната вълшебна картина на Амалда - тази на която е нарисувана битката на гвардията и при отстъплението и към Тресиоя.
- Ще ми бъде наистина интересно да видя тези вълшебни картини. А сега след като така и така си започнал да ми разкриваш тайните си, ще ми обясниш ли странното си поведение, когато видя детето в селото?
Ефнолд изведнъж стана сериозен, погледът му се зарея към изгрелите на небосвода ярки звезди. В продължение на няколко минути той остана съвършено безмълвен и сякаш откъснат от заобикалящият го свят. Елняееса се почувства неловко и понечи да го остави сам. Щом Ефнолд не искаше да говори за детето и за тайната, която витаеше около него, тя нямаше право повече да го разпитва.Светлата елфа тъкмо направи първата крачка, когато се разнесе притихналият глас на Ефнолд.
- Детето, което срещнахме в селото е нашата бъдеща кралица Елняееса.Светлата елфа застина като ударена от гръм на мястото си.
- Това не е възможно - пророниха едва-едва устните и. - Народът на елфите никога няма да приеме човек за свой владетел.
- Обикновен човек не! Само, че това дете не е като другите хора.Ефнолд помълча малко и продължи.- Една от строго пазените тайни на Съвета, Елняееса е тази свързана с нашата кралица. Когато преди векове Саросид изоставил разрушеният си вълшебен дворец и взел да отстъпва с войските си към бреговете на Малкото вътрешно море, това решение било посрещнато с негодувание от мнозина елфи. Неколцина дори дръзнали да кажат на Саросид какво мислят, но никой не посмял да не му се подчини и да не го последва в похода. Предците ни се надявали, че земите, в които ги водел Саросид щели да бъдат девствени и ненаселени от примитивните човеци.И наистина, Саросид завел елфите си в един много красив край, където всичко било такова каквото го била създала майката-природа. Нашите предци започнали да се разселват и постепенно да забравят за онова, което се било случило в старата им родина. Настъпил период на хармония и благоденствие. Той обаче продължил по-малко от два века.Тогава край бреговете на Малкото вътрешно море се появили първите човеци. Те идвали от онези далечни земи, които днес съставляват ничията земя между владенията на хората и орките. Човеците заселили се край малкото вътрешно море били много слабо развити, приличали на диви зверове.Мнозина от по-старите елфи, които си спомняли атаката на варварите над вълшебния дворец, видели в лицето на новодошлите заплаха. Войските бързо били вдигнати на крак и тръгнали срещу хората. Човеците от своя страна също събрали огромна армия и се приготвили да посрещнат нападението.Срещата на двете армии станала при мястото наричано днес от хората Долината на ужаса. Там, сред равните обсипани с искрящи макове поля се разразила страховита битка. В нея и двете страни дали огромни жертви. Когато дошло време армиите да се оттеглят трудно можело да се каже кой бил победител и кой победен.Последните бойни викове едва били стихнали и в лагера на нашите предци се спуснал разневеният Саросид. Богът казал, че хората срещу които нашите владетели били започнали война нямали нищо общо с тези, които унищожили вълшебният му дворец. Саросид добавил още, че щом той е могъл да прости на сестра си за унищоженото вълшебство, значи и народа на елфите трябва да може да прости на хората, и да престане да ги смята за враг. Засрамени от постъпката си, и осъзнали колко ужасна е тя, нашите предци сключили мир с хората. Въпреки него в началото отношенията между двата народа не били никак дружелюбни. Човеците осъзнавали, че са много по-слабо развити и технологично напреднали от нашата раса и се страхували от нов конфликт, който най-вероятно щял да означава краят им. От друга страна елфите не можели да приемат постъпките на хората на доверие.Изминали векове. Хората постепенно укрепнали, броят им се увеличил. Здрави крепости опасали селищата им, войските им взели да трупат боен опит и знания в многобройните конфликти помежду си. Земи, които преди били владения на елфическите кланове лека-полека започнали да бъдат заселвани от човеци и техните семейства. Това разгневило някои от елфите и те поискали от хората да напуснат земите им. Хората обаче пренебрегнали с присмех исканията им и повикали войски. Народът ни разбира се не останал безучастен и из горите и долините, за които започнали да спорят хората и елфите запрехвърчали стрели и зазвънтяли мечове. Отначало сблъсъците били кратки, почти незначителни. След това започнали да се вдигат все по-големи и по-големи сили.Тогава Саросид отново слязъл на земята, за да укроти бойния дух на нашите предци. Заедно с него слезли и почитаният от хората Бог на живота Адин, и богинята на мъдростта Арсила. Те тримата събрали най-видните елфически и човешки благородници на голям съвет, за да им помогнат да решат спора за земята.Оказало се, че това наистина е голям проблем. Хората имали нужда от земя, за да могат да строят своите селища и да си осигуряват прехраната. Елфите пък не искали да се разделят със своите владения и да допускат хората на разрушават природните красоти.Тогава Богинята Арсила - майката на Саросид предложила следното решение. Хората щели да се разселват в земите на елфите, а елфите щели да им помагат да се грижат за равновесието и запазването на природата.Хората се съгласили. Макар и не много охотно елфите също се съгласили. Особено упорити били представителите на моя и твоя клан. Това много ядосало Саросид и когато преговорите приключили,той ги извикал при себе си и им казал, че ще постави над тях владетел-човек.Нашите предци изслушали покорно думите на Саросид и си тръгнали с мисълта, че това са думи породени от гняв. Уви, оказало се, че Богът е говорил сериозно, макар и изпълнението на заканата му да се забавило повече от хилядолетие. Но за Боговете времето е без значение…Ефнолд млъкна и погледна към Елняееса. Широко отворените очи на светлата елфа показваха, че историята дълбоко я е впечатлила. Ефнолд леко целуна Елняееса по челото и се оттегли.Почти цяла нощ светлата елфа не можа да заспи. Умът и се връщаше постоянно към разказа на Ефнолд, мъчеха я най-различни мисли - от задаващата се война с джуджетата до поставянето на народа и под властта на човек, и последиците, които биха произлезли от това. Чак призори, когато вече не можеше да се справи с умората, Елняееса се сгуши до Ефнолд и заспа.Елняееса имаше чувството, че едва е затворила очи, когато летящият кораб се разтърси. Тя отвори сепната, все още замъглените си от съня очи, опитвайки се да разбере какво става.Почти веднага към нея се протегнаха две възлести джуджешки ръце и я изправиха на крака. Елняееса поблагодари с поглед на джуджето и насочи вниманието си малко встрани от кърмата на джуджешкият кораб. Там, под пурпурните лъчи на слънцето, обкръжен от множество черни точки се носеше гигантски дирижабъл. Върху туловището му с червена боя беше изрисувана муцуната на някакво животно - смесица между алигатор и анаконда. Няколко страховити бойни машини бяха разположени върху откритите части на летящата машина. Забелязваше се трескаво движение.Подобна суетня цареше на джуджешкия кораб. Подканяни от ръмжащите оглушителни команди на Тостадуор, джуджетата се подготвяха за битка. Балистите бяха заредени с големи наръчи копия, от трюма беше изваден и сглобен малък катапулт, в чиято кошница джуджетата поставиха няколко големи глинени кълба. На средната палуба се строиха джуджета с арбалети, брадви и бойни чукове. Елфите от охраната на Елняееса и Ефнолд застанаха до тях.
- Кои са тези? - попита Елняееса, докато се приближаваше към Ефнолд. Тъмният елф бе застанал на капитанският мостик до Тостадуор и явно очакваше същият отговор.
- Орките на Уртой-Гава. Той е един от най-опасните ренегати. Днес обаче, ще сложа край на безчинствата му. Или да не ми е името Тостадуор - процеди през зъби джуджето и откачи брадвата от колана си.Последваха няколко яростни фрази на джудшешкия език. Елняееса не се опита да отгатне произхода им, защото нямаше и време. Кръжащите около оркския дирижабъл черни точки се отделиха и понесоха към джуджешкият кораб.Джуджетата около катапулта погледнаха към Тостадуор, но той им махна с ръка да почакат.След по-малко от минута точките придобиха ясни очертания. Това бяха оркски бойци, възседнали големи лешоядоподобни птици. Воините бяха въоръжени с различни оръжия и носеха леки черни лъкове.Щом въздушните ездачи влязоха в обсега на лъковете им, светлите елфи откриха стрелба. Въпреки, че всяка тяхна стрела сваляше по един нападател, то неприятеля напредваше неумолимо. Чак когато орките влязоха в обсега на арбалетите на джуджетата, Тостадуор извика на бойците около катапулта и балистите. Те освободиха снарядите си. Въздуха почерня от копия. Със ужасяващо свистене те взеха да пронизват орките и птиците им. Едновременно със смъртоносните копия, над главите на орките се посипаха множество метални шипове и струи горящ петрол. Глинените топки, които бяха изстреляли джуджетата с катапулта се бяха оказали опасните “адски снаряди” - едно оръжие отново оживяло сякаш от легендите.Орките, които не бяха разкъсани или подпалени обаче продължиха пътя си. Преди джуджетата да успеят да презаредят метателните си оръжия, въздушните ездачи се спуснаха над кораба. За броени мигове палубата на джуджешкият кораб се напълни с орки. Те се спуснаха в дива атака. Джуджетата дадоха два залпа с арбалетите си. След това хващайки оръжията си се впуснаха в ръкопашен бой. Тъмните елфи последваха примера им. Само Елняееса и другите светли елфи продължиха да стрелят, застанали на капитанския мостик. Оттам те господстваха над целия кораб и можеха да подкрепят екипажа на Тостадуор и другарите си с бърза и точна стрелба.Още в началото на схватката стана ясно, че тя няма никак да е лека. Орките стъпили на борда на джуджешкия кораб бяха силни, добре въоръжени и обучени. Въпреки че отстъпваха пред беса и по-големия брой на джуджетата защитници, те твърдо удържаха един малък участък край десния борд. Натам тромаво се беше насочил и дирижабълът. Струпалите се покрай бордовете му орки с абордажни куки и оголени мечове издаваха красноречиво какви са му намеренията.- Трябва да предотвратим абордажа на дирижабъла! - извика Ефнолд на Тостадуор - Или сме загубени!Джуджето изгледа приближаващата се летяща машина, докато измъкваше брадвата си от главата на проснатия в нозете му орк. Веднага след това махна с ръка на други три джуджета и ги поведе към капитанския мостик. Джуджетата бързо изкачиха стълбите и се насочиха към един голям сандък. Два силни удара и ключалките паднаха. Джуджетата измъкнаха една тънка метална тръба и грижливо я закрепиха върху поставка от черен метал. След това около минута-две я насочваха към дирижабъла. Когато прецениха, че всичко е готово, Тостадуор натисна поставката на няколко места. Тръбата бе обляна в синя светлина, отекна гръм. Секунда по-късно начупен сноп виолетови светкавици удари дирижабъла. Той пламна. Орките на борда му нададоха вопли на ужас и се защураха объркано напред-назад. Тостадуор се засмя и вдигна юмрук към един орк в черна броня, който бе застанал на носа на дирижабъла и се опитваше да въдвори ред. Оркът го забеляза и се спусна към един катапулт зареден с голям камък. Тостадуор се втурна към щурвала, крещейки към кормчиите. Но беше късно. Катапулта на дирижабъла изстреля своя заряд. Той строши. средната мачта на джуджешкия кораб. При падането си тя премаза неколцина джуджета и елфи и разби едно от витлата. Джуджешкият кораб се наклони.Малцината останали орки на борда на джуджешкия кораб разбраха, че нямат шанс. Другарите им загиваха, а те ако не загинеха от оръжията на джуджетата щяха да загинат най-вероятно когато кораба се разбиеше. Орките повикаха с крясъци своите птички и се оттеглиха по-най бързия възможен начин.Джуджетата не им попречиха, заети да спасяват кораба. По заповед на Тостадуор започнаха да изхвърлят излишния багаж. Бойни машини, бурета с пиво, мебели, боеприпаси - безкрайна редица от предмети полетя към земята. Летящия кораб лека-полека взе да възстановява равновесието си. Когато отново застана хоризонтално се оказа, че почти е опразнен. Джуджетата го насочиха към една закътана поляна, за да го ремонтират. - Съжалявам, но няма да мога да ви закарам до Златните планини - каза тъжно Тостадуор, докато подчинените му разтоварваха инструментите и малкото останали неща от трюмовете на летящия кораб. За щастие до Златните планини има не повече от четири дни път пеша. Но с добър водач като мен той може да бъде изминат и за двойно по-кратко време.- Няма ли да останеш да надзираваш поправката на кораба си? - изненада се Елняееса.- Не, защото с нищо не мога да помогна. Не разбирам нищо от строеж и ремонт на летящи кораби за разлика от брат ми Рондауор - Тостадуор посочи едно джудже с кожена престилка, което оглеждаше витлата. Той и неговите майстори ще поправят корабчето.А, аз с моите воини - Тостадуор кимна към двадесетина джуджета, които стягаха походни раници, ще ви придружим. Ако не заради, друго, то най-малкото поради факта, че няма да ви пуснат в Златните планини, ако не сте с придружители.Ефнолд и Елняееса стиснаха ръката на джуджето, показвайки, че приемат помощта му.Остатъка от деня мина тягостно. И елфите и джуджетата имаха мъртви, които трябваше да погребат. Докато извършваха обредите и докато гледаха как пламъците на погребалните клади поглъщаха телата на мъртвите, Елняееса си даде сметка, че между малките същества и нейният народ има много общи неща, неща които правеха избухването на една война напълно безмислена и ненужна. Елняееса се закле, че докато има надежда, ще стори всичко възможно да спре избухването на този конфликт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар